— Дори и в едно семейство — продължи маорът, окуражен от похвалата — двама братя може да са съвсем различни един от друг.
Девлин се засмя.
— Отново сте прав. Братята може изобщо да не си приличат. Аз имам само сестри. Четири сестри, всичките по-големи от мен. Все ме глезеха.
Той замълча, за да даде възможност на събеседника си да сподели за своето семейство, но Тафарей само повтори думите си за братята, доволен от своята прозорливост.
— Чудя се, Теру, дали не бих могъл да ви задам няколко въпроса за Кросби Уелс — попита изведнъж Девлин.
Той не беше забравил дочутия сутринта в салона на „Палас“ разказ. Политикът Алистър Лодърбак изглеждаше убеден, макар и да не беше станало ясно по каква причина, че покойният Кросби Уелс и изнудвачът Франсис Карвър са братя, ако и да носят различно име. Лодърбак не беше посочил на какво почива това убеждение. Но като близък приятел на Уелс Тафарей може би знаеше нещо.
Маорът се намръщи.
— Не ме питайте за златото. Не знам нищо. Вече ме разпитаха и приставът, и съдията, и тъмничарят. Не желая пак да повтарям.
— О, не, мен златото не ме интересува — отвърна капеланът. — Исках да ви питам за един мъж, Карвър. Франсис Карвър.
Тафарей застина.
— Защо?
— Чух, че е бил стар познат на господин Уелс. Доколкото разбрах, между тях е имало някаква кавга. Били са скарани.
Присвил подозрително очи, маорът не отговори.
— Знаете ли нещо за това? — притисна го Девлин.
Когато сутринта на четиринайсети януари Теру Тафарей бе казал — срещу два шилинга — на Франсис Карвър къде живее Кросби Уелс, той изобщо не бе подозирал, че излага приятеля си на опасност. Не бяха необичайни и предложението, и начинът, по който то беше отправено. Немалко хора предлагаха възнаграждение за новини за свои познати, изчезнали сред находищата, издирваха братя, бащи, чичовци, синове, длъжници, съдружници и приятели. Разбира се, във вестника имаше цяла страница с лични обявления, само че не всички златотърсачи можеха да четат, а още по-малко имаха склонност да държат под око случващото се по света. В повечето случаи беше по-евтино и по-уместно да се заложи на мълвата и предаването на сведения от уста на уста. Тафарей прибра доволен двата шилинга и не се разтревожи, когато вечерта видя, че Карвър се приближава към дома на Уелс, че почуква на вратата и влиза. Реши да пренощува в гората недалеч от заложените капани, така че двамата да могат да поговорят необезпокоявано. Предполагаше, че Карвър е стар познайник на Уелс от Дънидин, и не се задълбочи повече в размислите си.
Но на сутринта Уелс бе намерен мъртъв, в деня на погребението под одъра му беше открита стъкленица с лауданум, няколко дни след това се оказа, че корабът на Карвър „На добър час“ изненадващо и под прикритието на мрака е вдигнал котва в нощта на четиринайсети януари. Тафарей се уплаши. Доказателствата като че ли сочеха, че Франсис Карвър има пръст в смъртта на саможивеца, и ако това наистина беше така, то маорът му беше помогнал, понеже го беше уведомил къде точно може да намери Уелс. И на всичкото отгоре беше получил възнаграждение за предателството си.
Присъщото на Тафарей самообладание, съществена част от представата му за самия него, не допускаше несъзнателни действия. Мисълта, че е предал приятеля си за пари, пораждаше у него срам, който се проявяваше като изпълнен с отвращение гняв, насочен едновременно навътре и навън. След погребението на Уелс маорът изпадна в мрачно раздразнение, скърцаше със зъби, скубеше си косите и проклинаше на всяка крачка Франсис Карвър.
И сега въпросът на Девлин го жегна и подлюти раната му. Очите на Тафарей заискряха, той вирна брадичка.
— Дори и да е имало кавга между тях — заяви маорът ядосано, — с нея вече е приключено.
— Разбира се — кимна капеланът и вдигна умиротворително ръка, — чух обаче, че двамата били братя. Кросби Уелс и Карвър. Може да е само израз, както вие посочихте преди малко, но исках да съм сигурен.
Новината озадачи Тафарей и за да скрие объркването си, той се намръщи още повече.
— Знаете ли нещо за това?
— Не! — отсече троснато маорът.
— Уелс не е ли споменавал за този Карвър?
— Нито дума.
Девлин забеляза, че от въпросите събеседникът му се вкисва, и реши да пробва нов подход.
— А как се справяше Кросби Уелс с ученето на маорски?
— Не толкова добре, колкото аз с английския.
— Не се и съмнявам! Говорите английски отлично.
Тафарей вирна брадичка.
Читать дальше
