Фрост, който притежаваше съвсем скромен опит с чуждите религии, изобщо не забеляза, че е обезпокоил ритуала на домакина, и не се извини за натрапничеството си. Единствено му се видя странно, че Льовентал е сам, а си е приготвил толкова изискана вечеря. Свещта взе за проява на чудатост и спря погледа си на нея само веднъж.
— Дошъл съм заради имуществото — рече той и седна на окапаната с мастило маса.
Вестникарят въздъхна.
— Лоши новини, значи. Така и предполагах.
Банкерът разказа накратко какво се е случило следобед в китайското селище и се спря по-обстойно на причините Манъринг да има зъб на Ах Кю.
— И къде са лошите новини? — попита Льовентал.
— Боя се, че името ви беше замесено — отвърна мъгляво Фрост.
— В какво?
— Изказа се предположение — продължи младият мъж още по-увъртяно, — че навярно онзи политик, Лодърбак, ви е използвал като пионка вечерта на четиринайсети. Когато ви е посетил след смъртта на саможивеца и ви е уведомил за нея. Възможно е — просто е възможно, не друго — да е дошъл при вас нарочно.
— Абсурд! Как би могъл Лодърбак да знае, че ще отида направо при Едгар Клинч? Изобщо не съм споменавал името на Едгар пред него… А и той се държеше съвсем естествено.
Фрост разпери ръце.
— Просто правим списък на заподозрените лица и господин Лодърбак попада в него.
— И кой друг е в този списък?
— Франсис Карвър.
— А! Друг?
— Вдовицата, разбира се.
— Разбира се. И кой още?
— Госпожица Уедърел и господин Стейнс.
Изражението на вестникаря беше неразгадаемо.
— Доста широк набор — отбеляза той. — Продължавайте, слушам ви.
Фрост обясни, че по залез-слънце ще се съберат в „Короната“ да обменят сведения и да обсъдят случилото се. Групата включвала всички присъствали онзи следобед в колибата на Кю Лон, Едгар Клинч, който беше закупил имуществото на Уелс, и Джоузеф Причард, чийто лауданум бе открит в дома на саможивеца след смъртта му. Харалд Нилсен бил гарантирал за Причард, а Фрост гарантирал за Клинч.
— Гарантирали сте за Клинч? — вдигна вежди Льовентал.
Фрост потвърди и добави, че с радост ще гарантира и за него, стига той да желае да отиде на срещата.
Вестникарят отблъсна назад стола.
— Ще присъствам — рече той, после стана и направи няколко крачки към лавицата до вратата, за да вземе кутия кибрит. — Но има още един човек, който също не е зле да участва.
Фрост вдигна уплашено поглед.
— Кой?
Льовентал извади клечка и я драсна на вратата.
— Томас Балфор. — Вестникарят наклони клечката и загледа как пламъчето се изкачва към пръстите му. — Смятам, че информацията, с която той разполага, ще е от значение за обсъждането, стига да реши да я сподели, разбира се.
Внимателно поднесе клечката към газената лампа над масата.
— Томас Балфор… — повтори замислено Фрост.
— Томас Балфор, превозвачът — кимна Льовентал. Завъртя колелцето да вдигне фитила и оранжевочервеният пламък запращя по-ярко. — Сутринта е минал през вас, нали? Ако не се лъжа, спомена, че ви е видял в банката.
Младият мъж се намръщи.
— Да, беше при мен. Зададе няколко дяволски странни въпроса и честно казано, така и не разбрах какво иска.
— Точно така — отвърна Льовентал и духна клечката. — Цялата тази история има и друга страна и Том я знае. Днес следобед той сподели, че Алистър Лодърбак пази някаква тайна, нещо важно. Може и да не пожелае да наруши дадената пред него дума, разбира се — на мен нищо не ми каза, — но ако поставим въпроса в светлината на това събиране… е, той има глава на раменете си. Сам ще реши как да постъпи. След като изслуша другите, може и да проговори.
— Хубаво, че ще проговори пред нас, но може ли да му се има доверие, че после няма да разгласи това, което ще чуе?
Вестникарят стисна с два пръста обгорялата клечка и го погледна студено.
— Поправете ме, ако греша, ала от поканата ви останах с впечатлението, че става дума за среща на невинни мъже, не на заговорници, съзаклятници или някакви престъпници.
— Точно така. Но все пак…
— Но все пак ме питате дали може да се има доверие на Том. Надявам се, че не криете информация, която би могла да ви злепостави. Че не знаете нищо, което не бихте искали да споделите на глас, свободно, пред група невинни мъже, обединени от общо дело?
— Разбира се — измънка изчервен Фрост. — Все пак трябва да сме предпазливи…
— Предпазливи ли? — Льовентал хвърли клечката върху купчината дърва пред огнището и потри пръсти. — Започвам да се съмнявам в намеренията ви, господин Фрост. И да се питам дали все пак това не е някакъв заговор.
Читать дальше
