Щом стъпи на билото, се извърна задъхан и изненадано установи, че след него върви някой. По пътеката се изкачваше млад мъж, облечен само в дочена риза и мокър панталон, прилепнали към тялото му. Главата му беше наведена и свещеникът го разпозна чак когато онзи се приближи на десетина метра. Беше маорът от долината Арахура, приятелят на покойния Кросби Уелс.
Кауъл Девлин не беше обучаван за мисионер и не с тая цел беше дошъл в Нова Зеландия. Тук изненадано научи, че Новият завет е бил преведен на маорски преди двайсетина години, а още повече се смая, щом видя в една книжарница на улица „Джордж“ в Дънидин, че преводът се продава свободно, и то на съвсем поносима цена. Воден от учудването си как свещеното послание е било опростено и какво точно е било жертвано при превода, той беше разлистил изданието. Непознатите думи, изписани на някакъв окастрен вариант на английската азбука, му се струваха нелепи, съставени от редуващи се срички, безсмислени като детинско бърборене. Веднага след това обаче Девлин се укори, та нима неговата Библия не беше също преведена от друг език? Не биваше да прибързва, не подобаваше да бъде тъй горделив. В знак на покаяние за породилото се у него съмнение той извади тефтерче и си записа няколко ключови стиха от маорския текст. „Хе ароха те Атуа. Е Ароха ана татоу ки а ио, но те е ако иа куа матуа ароха ки а татоу. Ко Ахау те хуарахи, те поно, те ора. Хоне 14:16“ , отбеляза си свещеникът и удивено добави: „Послание на Паора“. Преводачът беше променил и имената!
Маорът вдигна глава, зърна застаналия на билото Девлин и спря, двамата се загледаха мълчаливо от разстояние няколко метра.
Силният порив на вятъра приведе тревата около капелана и развя косата му по слепоочията.
— Добър ден! — извика свещеникът.
— Добър ден — отвърна маорът, присвил леко очи.
— Виждам, че лошото време не е спряло нито мен, нито вас.
— Да.
— Жалко, че днес няма гледка — продължи Девлин и протегна ръка към небето. — С тези надвиснали облаци може да се намираме къде ли не. Ако вятърът ги разпръсне, ще се озовем на съвсем друго място!
Билото, уместно назовано Гледка, предлагаше невероятен изглед към океана, който от тази височина се виждаше гладък като тепсия, широка лента от един-единствен цвят, над която беше простряна втора — на небето, — един нюанс по-светла. Зад стръмния скат брегът оставаше скрит, в края скалата изведнъж се превръщаше в сипей от камъни и глинести буци и празнотата на това триединство на земя, вода и въздух без дървета, които да накъсват равнината, без очертания, които да омекотят формата на сушата, хвърляше сетивата в такъв хаос, че човек се принуждаваше да обърне гръб на водата и да се изправи с лице към планините на изток, които днес бяха скрити от трепкаща пелена бели облаци. Под Гледка сгушените покриви на Хокитика плавно преминаваха в широката кафява ивица на река Хокитика и в сивата извивка на пясъчната коса, от другата страна на реката брегът продължаваше на юг, разкривен и мержелеещ се от разстоянието, и накрая се губеше в мъглата.
— Добро място за наблюдение — отбеляза маорът.
— Да, така е. Но съм длъжен да добавя, че тук още не съм намерил гледка, която да не ми допадне. — Капеланът се спусна няколко крачки и протегна ръка. — Аз съм Кауъл Девлин. Боя се, че не помня вашето име.
— Теру Тафарей.
— Теру Тафарей — повтори тържествено Девлин. — Как сте?
Тафарей явно не беше запознат с този израз и се замисли озадачен, а през това време свещеникът продължи:
— Вие сте били близък приятел на Кросби Уелс, доколкото помня.
— Единственият му приятел.
— Дори и един верен приятел да има човек, пак е късметлия.
Тафарей не отговори на тази забележка и след кратко мълчание подхвърли:
— Учех го на кореро маори .
Капеланът кимна.
— Споделили сте с него езика си. Разказите на своя народ. Добро е приятелството, което е издигнато на такива основи.
— Да.
— Нарекохте Кросби Уелс свой брат, не съм забравил: точно така го нарекохте онази вечер в лагера, преди да го погребем.
— Това е просто израз, така се казва.
— Да, прав сте, но чувството, което се крие зад този израз, е добро. Изразили сте се така, защото харесвате Кросби и го обичате като свой близък, нали? За мен братство и любов са едно и също, те са взаимозаменяеми. Любовта, която даряваме с радост и по свой избор.
Тафарей се замисли и рече:
— Някои братя не се избират.
— А, и това е така. Не избираме роднините си, нали? Не избираме семейството си. Да, изтъквате важна разлика. Много важна.
Читать дальше
