— Щом имате годеник и ново начинание — рече той, — навярно бих могъл да се надявам, че престоят ви в Хокитика няма да е кратък.
— Човек никога не бива да губи надежда — отвърна Лидия Уелс, която разполагаше с богат запас от подобни мъдрости и обичаше да позира драматично, след като произнесеше някоя от тях.
— Правилно ли предполагам, че капиталовложението ви е било подпомогнато от вашия годеник? Да не е някой известен богаташ?
Вдовицата се разсмя.
— Обер, нищо няма да изкопчите от мен!
— Реших, че очаквате поне да опитам.
— Да, но само да опитате. А не да успеете!
— Това сигурно е някаква женска черта — отбеляза мрачно Гаскоан.
— Сигурно — засмя се пак тя. — Но ние сме проницателният пол, а аз бих казала, че точно това харесвате вие, мъжете.
Последва захаросана размяна на комплименти и двамата вдовци установиха, че са напълно равностойни в тази игра. Вместо да предаваме сантименталниченето им, по-добре, докато трае разговорът, да се спрем по-подробно на това, което иначе би могло погрешно да се възприеме като голяма слабост в характера на французина.
Гаскоан беше запленен от Лидия Уелс и гледаше с възхищение на изтънчената превзетост на говора и обноските ѝ, ала въпреки всичко не ѝ се беше доверил. Не беше предал Анна Уедърел и в разказа си за нея не беше споменал, че предишната седмица в оранжевата ѝ рокля е намерено злато, което сега беше опаковано в чувал от брашно и бе пъхнато под леглото му. Освен това беше описал събитията от четиринайсети януари, сякаш наистина смяташе, че Анна е посегнала на живота си, тъй като усещаше, че докато не се намери логично обяснение, по-добре да не привлича вниманието към множеството загадки от онази вечер. Много добре знаеше, че Анна няма представа къде са отишли тези среднощни часове, или иначе казано, кой ги е похитил, а той не желаеше да я излага на опасност. Затова се беше придържал към „официалната“ версия, според която Анна беше посегнала на живота си и беше намерена в безсъзнание отстрани на пътя. Беше възприел същото поведение и в разговорите си с другите и затова не му беше струвало никакво усилие да се държи така и с Лидия Уелс.
По-трудно ще ни бъде да обясним възторга му от Лидия Уелс и обстоятелството, че многобройните ѝ необясними хрумвания не са пробудили веднага съмнение у него. Длъжни сме да отбележим, че привличането беше възникнало още преди Гаскоан да разбере какво води Лидия в съда, то се беше породило още преди вдовицата да произнесе името си. Сега вече той знаеше, че отношенията с покойния ѝ съпруг са били твърде необичайни и че тайнственото съкровище, намерено в дома на мъртвеца, е оспорено в съда. Знаеше също така, че не бива да ѝ вярва, но когато беше с нея, сърцето му се изпълваше с чиста възхита. Разсъдъкът не може да надвие желанието, когато е неподправено и силно, то се превръща в нещо като чист разум. Лидия беше рядко срещан проблясък от стария свят и за секретаря на съда това беше неопровержим факт, доказан от логиката. Той знаеше, че острите ѝ котешки черти са взети непокътнати от по-стари, по-добри времена. Че формата на китката и глезена ѝ е несравнима, а гласът…
Ясно е какво се опитваме да покажем и нека се върнем към настоящата сцена.
Гаскоан остави чашата.
— Според мен е добре, че се омъжвате отново — рече той. — Твърде очарователна сте за вдовица.
— А не съм ли твърде очарователна за чужда съпруга?
— Ни най-малко. Очарователна сте точно толкова, колкото трябва: единствено благодарение на жени като вас ние, мъжете, се женим. Заради вас представата за брака изглежда поносима.
— Обер, вие сте ласкател.
— И ще ви полаская още повече, като ви призова да върнем разговора към темата, по която вие сте специалист и която нехайно омаловажих преди малко — рече французинът. — Хайде, Лидия, разкажете ми за духовете и за силите на етера, а аз ще се постарая да бъда лековерен и да не проявявам скептицизъм.
Колко прекрасна беше тя в слабата светлина на следобедното слънце, която падаше като було по раменете ѝ! Колко красиво играеха сенките в трапчинката под устните ѝ!
— Първо — Лидия Уелс се поизправи, — грешите, ако смятате, че обикновеният човек не би платил да узнае бъдещето си. Хората стават суеверни, когато залозите са високи, а на златните находища рискът и съответно възможността за печалба са големи. Мъжете тук биха платили немалко за съвет „от горе“, та нали думата „късмет“ не слиза от устните им! Биха се пробвали с всичко, което би могло да им донесе преимущество. В това отношение златотърсачите не се различават много от циганите, само са облечени в други дрехи.
Читать дальше
