— Опасявам се, че имам само джин — додаде тя.
— Джин с малко вода е чудесно — отвърна секретарят на съда и се настани в креслото до канапето.
— Долнопробно питие — продължи весело Лидия. — Ще трябва да го понесете стоически. Постъпих глупаво, че не се сетих да взема една каса бренди от Дънидин. Тук човек не може да намери и напръстник приличен алкохол.
— Анна има в стаята си бутилка испанско шери.
— Испанско ли? — Лидия вдигна вежди заинтригувано.
— Херес де ла Фронтера. От Андалусия.
— Със сигурност би ми харесало. Чудя се как ли се е сдобила с него.
— Жалко, че не е тук да ви разкаже — отвърна галантно Гаскоан, макар че като гледаше как домакинята пъха краче в пантофката, повдигайки полите си така, че се мярна обутият в копринен чорап налят прасец, той си даде сметка, че всъщност изобщо не съжалява.
— Да, с нея щяхме да си прекараме чудесно — заяви Лидия. — Но нищо не ни пречи да отложим излизането за друг път, аз обичам да кроя планове за обикаляне по магазини. Освен ако не искате да дойдете с мен вместо Анна? Може би таите страст към шапките?
— Бих могъл да се престоря — отговори секретарят на съда и предизвика нов изблик на звънък смях.
— Страстта не може да бъде престорена — каза тя тихо. Стана от дивана и се приближи до скрина, на който на дървена табла бяха подредени бутилка без етикет и три чаши. Обърна две от тях, остави третата захлупена и добави: — Но не съм учудена.
— За пистолета ли? Не сте учудена, че отново е посегнала на живота си?
— О, не, за бога! Не това имах предвид! — Лидия замълча, стиснала бутилката в ръката си. — Не съм учудена да ви видя сам.
Гаскоан се изчерви.
— Постарах се да изпълня молбата ви — рече той. — Не издадох името ви, казах ѝ, че е изненада. Че ще обикаляме по магазините за шапки. На нея ѝ допадна. С радост щеше да дойде. Но стана това с пистолета. То я разтърси и след това тя просто не беше в състояние…
Усещаше, че бръщолеви несвързано, ала умът му беше другаде. Колко красива беше вдовицата! Колко съблазнително стърчеше напред набраната предница на роклята ѝ!
— Постъпихте невероятно мило, че се съгласихте да угодите на прищявката ми — успокои го Лидия Уелс. — Както ви казах, от време на време жените на моята възраст обичат да се правят на феята кръстница от приказките. Да размахат вълшебната пръчица и да помогнат на някоя девойка. Не, не, сигурна съм, че не сте развалили изненадата. Просто имах предчувствие, че Анна няма да дойде. Моите предчувствия никога не ме лъжат, Обер.
Тя поднесе чашата към него и за миг го лъхна острият аромат на току-що срязан лимон — сутринта вдовицата беше почиствала кожата и ноктите си.
— За нищо на света не бих издал ваша тайна — закле се Гаскоан.
Кой знае защо, беше готов на всичко, за да продължи да получава похвали от нея.
— Разбира се — кимна Лидия, — разбира се.
— Но съм сигурен, ако тя знаеше, че става дума за вас…
— Щеше да дотича на мига!
— Да, щеше да дотича на мига.
(Това убеждение, повторено леко неуверено от Гаскоан, почиваше на неколкократно изречените от Лидия обяснения, че навремето двете с Анна са били първи приятелки. Именно по тази причина той се беше съгласил да нагласи „изненадата“, при която да се срещнат и да възвърнат близостта си, макар това изобщо да не му беше присъщо. Той рядко се нагърбваше с чужди задачи и като цяло хитруванията в обществото го притесняваха: предпочиташе по-скоро да се оставя да бъде преследван, отколкото сам да плете мрежи. Само че, както вече е напълно ясно, беше позагубил ума си по Лидия Уелс и глупавото му увлечение беше достатъчно силно, за да го накара не само да действа против своите наклонности, а и да ги промени.)
— Горката Анна Уедърел — въздъхна Лидия Уелс. — Това момиче е преследвано от такъв лош късмет.
— Тъмничарят Шепард смята, че не е с всичкия си.
— Тъмничарят Шепард! — Лидия се изсмя весело. — Е, по този въпрос той е специалист, нали? Може и да е прав.
Секретарят на съда нямаше мнение за тъмничаря, когото не познаваше добре, нито пък за смахнатата му съпруга, която пък не познаваше изобщо. Той се замисли отново за Анна. Вече съжаляваше, че се е държал толкова строго с нея. Не можеше да се сърди задълго: дори и най-краткият промеждутък от време беше достатъчен, за да се породят угризения у него.
— Горката Анна — съгласи се той на глас. — Права сте, тя е в ужасно положение. Не може да си плати наема и съдържателят заплашва да я изхвърли. Но тя отказва да наруши траура си и да се върне на улицата. Не иска да поругае паметта на горкото си дете, в безизходица е. Да, положението ѝ е ужасно.
Читать дальше
