— Някой друг е в дъното на цялата работа — рече той. — Замесен е друг.
— Да — кимна Ах Сук.
— Кой? — попита нетърпеливо Нилсен.
— Нищо смислено няма да изкопчиш от него — обади се Манъринг. — Не си струва да си хабиш силите, предупреждавам те.
Отговорът на китаеца обаче изненада всички.
— Теру Тафарей — заяви той.
В която вдовицата споделя философията си за късмета, надеждите на Гаскоан биват попарени и научаваме още нещо за Кросби Уелс.
След като си тръгна от „Скарата“, Обер Гаскоан се насочи право към „Скитникът“, над чиято врата се поклащаше изрисувана табела, провесена на два къси синджира от една греда на стряхата. На табелата имаше не надпис, а само щрихован силует на вървящ мъж с вирната брадичка и вързоп на рамо. От наперената му стойка беше логично да се приеме, че странноприемницата предлага подслон само за мъже, а и като цяло заведението сякаш не държеше сметка за нежния пол и това си личеше по пиринчения плювалник на верандата, пристроения отвън нужник и липсата на завеси. Всъщност обаче това бяха признаци на пестеливост, а не на категорична възбрана, „Скитникът“ не проявяваше предпочитания към половете и следваше неотклонно печелившата политика да не задава въпроси на наемателите и да предлага най-ниските цени за нощувка. При такива условия, естествено, човек е готов да се примири с редица недостатъци и до този извод беше стигнала и госпожа Лидия Уелс, която веднага се нанесе тук, тъй като самата тя беше доста спестовна.
Лидия Уелс имаше навика, когато очаква посетител, да се настанява в небрежна поза, тъй че щом гостът пристигне, тя да скочи уж сепнато и да го посрещне с кръшен смях. Гаскоан я завари изтегната на канапе в салона на странноприемницата, на изпънатия ѝ крак се полюшваше пантофка, главата беше отпусната върху възглавница, едната ръка беше преметната настрани, а другата държеше книга като задължителен реквизит при полагане. Напудрените страни и предизвикателната поза бяха изфабрикувани миг преди появата на Гаскоан и намекваха — съвсем целенасочено, — че книгата, в която е потънала домакинята, е с твърде непристойно съдържание.
Щом Гаскоан почука (проява на любезност, тъй като вратата беше отворена), Лидия Уелс скочи, ококори се и се разсмя звънко. Затвори рязко книгата и я хвърли на отоманката, но тъй, че заглавието да се вижда ясно.
Гаскоан се поклони. След като се изправи, с наслада плъзна поглед по домакинята — Лидия Уелс беше красавица и радост за окото. Навярно беше към четирийсетте, но можеше да мине за преждевременно съзряла трийсетгодишна или младееща петдесетгодишна. Тъй или иначе, тя отказваше да разкрие точната си рождена дата и беше ясно единствено, че е в неопределения период на средната възраст, който винаги привлича вниманието с неспособността да бъде категорично определен: когато Лидия кокетничеше като момиче, кокетността ѝ изпъкваше още повече заради напредналите ѝ години, а когато се държеше зряло, зрелостта беше още по-впечатляваща, тъй като идваше от толкова млада жена. Чертите ѝ напомняха на лисица, очите ѝ бяха леко склонени, носът се извиваше нагоре и наподобяваше застанало нащрек любопитно животинче. Устните ѝ бяха плътни, зъбите — добре оформени и правилно подредени. Косата ѝ, която мъжете наричаха червена, а жените — бакъреноруса, потъмняваше като пламък при всяко движение. В момента тя беше сплетена в сложна прическа, скриваща тила. Лидия носеше рокля от сива коприна, която въпреки строгия цвят едва ли можеше да мине за траурна, тъй както и на вид собственичката ѝ не можеше да бъде определена нито като зряла жена, нито като напъпила девойка. Роклята беше с висока яка с копчета, набрана предница и буфан ръкави, бухналите форми подчертаваха пищните гърди и правеха талията ѝ по-тънка. Стърчащите изпод огромните ръкави длани — в момента притиснати една към друга в знак на радостна изненада от появата на Гаскоан — изглеждаха крехки и миниатюрни като на кукла.
— Мосю Гаскоан! — извика тя, като проточи името с наслада. — Защо сте сам?
— Поднасям ви извинения, мадам — отвърна той.
— Поднасяте извинения и пробуждате дълбоки съжаления! — Лидия го огледа от глава до пети. — Да позная ли? Главоболие!
Гаскоан поклати глава и набързо разказа за случайно гръмналия в ръката на Анна пистолет. Не скри нищо. Лидия възкликна уплашено веднъж-дваж и го обсипа с въпроси, на които той отговори изчерпателно, ала с дрезгав от умора глас. Накрая домакинята се смили над него и му предложи да седне и да пийне нещо, той прие поканата ѝ с облекчение.
Читать дальше
