Това изкривяване съвсем обърка Ах Сук и той забързано заразпитва Ах Кю на китайски, което магнатът явно прие като потвърждение на думите си.
— И къде е сега Стейнс? — попита той. — Остави другите въпроси, питай го къде е Стейнс.
Ах Сук покорно преустанови тирадата си и преведе въпроса. Този път Ах Кю отговори с видимо притеснение. Не бил виждал Емъри Стейнс от декември, но силно желаел да поговори с него, тъй като след публикуването на отчета за тримесечието в началото на януари си бил дал сметка, че е измамен. Съкровището, което бил намерил в роклите на Анна, не било записано в банката на името на „Аврора“ и Ах Кю бил сигурен, че Стейнс е отговорен за тази грешка. Само че когато Ах Кю научил за нея, господин Стейнс вече бил изчезнал. А къде бил отишъл, Ах Кю не знаел.
Ах Сук се обърна към Манъринг и отново повтори:
— Не знае.
— Чу ли, Дик? — обади се Чарли Фрост от ъгъла. — Не знае.
Магнатът не му обърна внимание.
— Кажи му, че ако ме излъже, ще те убия — заяви той, като размаха пистолета, който все още сочеше в лицето на китаеца. — Кажи му, че ако Джони Кю не проговори, Джони Сук ще умре. Хайде, преведи го!
Ах Сук покорно предаде тази заплаха. Настъпи тишина, като че ли всеки очакваше някой от другите да заговори. Изведнъж Манъринг, без да сваля револвера, направи светкавично движение с дясната си ръка, бутна Ах Кю в гърба, сграбчи го за плитката и дръпна рязко главата му назад. Златарят не издаде и звук, но от очите му закапаха сълзи.
— Никой няма да забележи изчезването на един китаец — каза Манъринг на Ах Сук. — Най-малкото в Хокитика. Какво ли ще обяснява твоят приятел на съдията? „Лош късмет, сигурно ще каже, Сук умря, лош късмет.“ И какво ще отвърне съдията? — Магнатът пристегна около юмрука си плитката на Ах Кю. — Съдията ще каже: „Джони Сук ли? Онзи, дето върти пушалнята за опиум? Дето всеки следобед поляга и в очите му плуват дракони? И продава на китайците и уличниците отровата? Той ли е умрял? Че какво толкова? Защо ме занимавате с глупости?“.
Този злобен изблик беше необясним, дотогава Манъринг и Ах Сук се бяха държали като равни, но и да изпитваше гняв или обида, китаецът не го показа. Взря се в магната безизразно, без да мига. Ах Кю, чиито мускули на гърлото напираха да изскочат от кожата, беше застинал с извит назад врат.
— Няма отрова — рече Ах Сук. — Аз не тровил Анна.
— О, не, грешиш — отвърна Манъринг, — ти тровиш Анна всеки ден!
— Дик — възкликна отчаяно Фрост, — какво общо има…
— Какво ли? — изрева магнатът, после отклони пистолета на педя от главата на китаеца и стреля. Ах Сук извика уплашено и вдигна ръце, от дупката в стената се посипаха прашинки. — Ето това е общото! Анна Уедърел се въргаля в мръсната бърлога на този тук — посочи той с револвера Ах Сук — шест дни в седмицата! А другият — дръпна силно плитката на Ах Кю — нарича Стейнс лъжец. Очевидно е разкрил, че Стейнс е намерил богата жила. Аз знам със сигурност, че Анна Уедърел беше с Емъри Стейнс в нощта, в която той изчезна, а между другото същата нощ в дома на оня саможивец се е появило цяло състояние и Анна си изгуби акъла! По дяволите, Чарли, не ме питай какво е общото!
Изведнъж четиримата заговориха едновременно.
— Ли го си хай нгъ… — поде Ах Кю.
— Ако си сигурен за „Аврора“… — каза Фрост.
— Нгор мо жу… — обади се Ах Сук.
— Някой е дал златото на Кросби Уелс! — заяви Манъринг.
Иззад Чарли Фрост прозвуча друг глас.
— Какво, по дяволите, става тук?
Беше търговецът Харалд Нилсен. Привел глава заради ниския праг на колибата, той се оглеждаше смаяно. Колито скочи към него и задуши пешовете на палтото и крачолите му. Нилсен протегна ръка и го погали зад ушите.
— Какво става? — повтори той. — За бога, Дик, гласът ти се чува от петдесет метра! Жълтите са наизскачали навън!
Манъринг стисна още по-здраво опашката на Ах Кю и извика:
— Харалд Нилсен! Свидетел на обвинението! Точно от теб имаме нужда!
— По-кротко — рече Нилсен, после бутна кучето, което беше стъпило с предните лапи на гърдите му, и сложи ръка на главата му, за да го успокои. — По-кротко! Ей сега ще дойде приставът. Какво става тук?
— Ти си бил в дома на Кросби — продължи Манъринг, без да понижава тон. — Видял си, че златото е било претопено, нали? Този жълт негодник ни прави на глупаци!
— Да — отвърна търговецът, който съвсем не намясто, сякаш не забелязваше какво се случва пред очите му, се мъчеше да отръска мокрото си палто, — златото беше претопено. И точно заради това съм тук. Но нищо не ти пречи да зададеш въпроса си по-тихо. Всички те чуват.
Читать дальше
