— Абсолютно си прав, извадил си много лош късмет! — извика магнатът. — И ще става още по-лош! — Удари го по лицето с дръжката на пистолета и после пак натика дулото в слепоочието му, натискайки главата му на една страна. — Време е да се замислиш за късмета си, Джони Кю. Помисли как да го обърнеш в своя полза. Ще те застрелям! Ще ти пръсна черепа пред двама свидетели. Ще го направя, кълна се!
Чарли Фрост, който едва се сдържаше, изведнъж се обади:
— Престани!
— Млъкни, Чарли!
— Няма да млъкна. Свали пистолета.
— За нищо на света.
— Само го объркваш!
— Глупости.
— Погледни го!
— Само така ще ме разбере.
— Нали носиш тефтерчето?
Носеше го. Без желание, все едно признаваше поражението си, Манъринг свали револвера от слепоочието на Ах Кю, но не го прибра в кобура. За миг го претегли в ръка замислено, после го вдигна отново, но го насочи не към Ах Кю, а към Ах Сук, който говореше по-добре английски, и каза:
— Искам да знам дали е намерил жила в „Аврора“ и искам истината. Питай го.
Ах Сук преведе въпроса и Ах Кю отговори с водопад от думи. Златарят разказа от край до край историята на „Аврора“, как Манъринг е разпилявал злато и Стейнс я е купил, обясни защо е решил да претопява намереното злато, а после и да изписва на кюлчетата името на мината, закле се, че според него „Аврора“ не струва нищо, през последните шест месеца златото от нея едва стигаше за надницата му. Манъринг намръщено пристъпваше от крак на крак. През цялото време Холи обикаляше из стаята с изплезен език и размахваше опашка. Чарли Фрост протегна ръка, та кучето да я близне.
— Няма злато — преведе Ах Сук, след като Ах Кю свърши. — Няма жила. Ах Кю казва, че в „Аврора“ няма нищо.
— Лъже! — избухна Манъринг.
— Дик! — обади се Фрост. — Ти сам ме уверяваше, че в „Аврора“ няма нищо!
— Да, така е! Но в такъв случай откъде, по дяволите, е дошло златото, разтопено от този мръсен езичник в тази стая? С Кросби Уелс ли работи, питай го!
Той размаха пистолета към Ах Сук, който размени няколко думи със сънародника си и отвърна:
— Той не знае Кросби Уелс.
Ах Сук можеше да сподели с Манъринг сведенията, които го бяха довели тук днес следобед, но не одобряваше методите за разпит на магната и смяташе, че той не заслужава да му се помогне.
— Ами Стейнс? — попита ядосано Манъринг. — Какво знае за Емъри Стейнс? Аха, името ти е познато, нали, Джони Кю? Хайде, кажи къде е Стейнс?
И този въпрос беше преведен.
— Не знае — рече Ах Сук, след като Ах Кю отговори.
Манъринг избухна:
— Не знае ли? Не знае? Я виж колко много неща не знаел този Джони Кю!
— Няма да ти отговори, ако продължаваш така! — обади се Фрост.
— Млъкни, Чарли.
— Няма да млъкна!
— Не се меси. Стой настрана, това не е твоя работа.
— Но ще стане моя, ако се стигне до кръвопролитие — отвърна Фрост. — Прибери оръжието.
Вместо това магнатът отново го насочи към Ах Сук.
— Е? — изръмжа той. — Престани да ме гледаш тъпо, че жив ще те одера! Питам те теб, не Джони Кю, а теб, Сук. Какво знаеш за Стейнс?
Ах Кю местеше поглед между двамата.
— Господин Стейнс много порядъчен господин — отвърна любезно Ах Сук.
— Порядъчен господин, а? А не искаш ли да споделиш къде е изчезнал този порядъчен господин?
— Заминал.
— Заминал, значи. Просто си е тръгнал ей тъй? Оставил е находищата и е заминал. Зарязал е всичко?
— Да — кимна Ах Сук. — Така пише във вестника.
— А защо, защо го е направил?
— Не знай.
— Играете си с огъня, и двамата си играете с огъня! Питам за последен път и питам бавно, че да ме разберете. Изневиделица изскочи цяло състояние, скрито в дома на един покойник. Златото е било претопено до последната прашинка на блокчета с надпис „Аврора“. Това е подписът на стария ми познайник Кю и ако отрече, ще гние в ада. И сега искам да знам дали това злато наистина идва от „Аврора“, или не. Попитай го. Да или не?
Ах Сук преведе въпроса и заради сериозността на положението Ах Кю реши да признае истината. Да, бил намерил съкровище, но то не идвало от „Аврора“, въпреки това, след като претопял златото, изписвал името на мината върху кюлчетата, тъй че поне част от богатството да се върне при него. Обясни, че колкото и невероятно да звучи, бил намерил златото пришито в роклята на Анна Уедърел. Открил го преди шест месеца и след дълъг размисъл стигнал до извода, че явно тя го пренася по нечия заръка. Знаел, че Анна работи за Манъринг, както и че той е подправял финансовите си отчети. Затова заключил, че магнатът използва уличницата да изнася злато от кариерата, за да не плаща данъци.
Читать дальше
