През следващата седмица Ах Сук внимателно следеше развоя на събитията около намереното в дома на Уелс съкровище, беше убеден, и то напълно основателно, че смъртта на саможивеца по някакъв начин е свързана със заминаването на Карвър. Това занимание почти изцяло поглъщаше усилията му през следващите осем дни до тази сутрин, двайсет и седми януари, когато беше направил две смайващи разкрития.
Тъкмо се канеше най-сетне да оповести причината за посещението си, когато навън отекна пистолетен изстрел — Ах Сук подскочи изненадано — и от поляната отпред се разнесе вик:
— Излез, проклет китаецо! Излез и се дръж като мъж!
Ах Сук улови погледа на домакина и вдигна вежди. Ах Кю присви недоволно устни и прошепна: „Манъринг“. В очите му обаче се четеше страх.
В следващия миг завесата от зебло на вратата беше отметната и на прага се извиси Манъринг. В ръката си държеше пистолет.
— Събрали сте се край топилнята, а? И заговорничите! Мислех те за по-умен, Джони Сук! Да се забъркаш в тази мръсотия! Ненапразно ви викат жълта напаст, Бог ми е свидетел!
Той пристъпи в колибата далеч не толкова заплашително, колкото му се искаше, тъй като заради ниския таван се наложи да се наведе, сграбчи Ах Кю с една ръка и заби дулото на своя смит и уесън в слепоочието му. Ах Кю застина.
— Такааа — проточи Манъринг. — Говори! Какво общо имаш с Кросби Уелс?
В първия миг Ах Кю изобщо не реагира. След това едва-едва поклати глава, тъй като усещаше опряното в черепа си оръжие. Той не познаваше Кросби Уелс, за първи път беше чул името му преди малко от Ах Сук и от него беше научил, че Уелс е бил саможивец, живеел е в долината Арахура и наскоро е починал. Зад Манъринг се появи пребледнелият Чарли Фрост, а след него вътре връхлетя и колито Холи. Козината му беше подгизнала от дъжда. Кучето обиколи с изплезен език тясната стаичка и дрезгаво излая няколко пъти, но никой не си направи труда да му заповяда да млъкне.
— Добре — рече магнатът, след като не получи отговор, — ще задам въпроса другояче. Кажи ми, Джони Кю, как е попаднало у Кросби Уелс злато от „Аврора“ на стойност четири хиляди лири?
Ах Кю изсумтя изненадано. Злато от „Аврора“ ли? В „Аврора“ нямаше злато! Мината беше изчерпана и Манъринг много добре го знаеше!
— Напъхано в тенекията с брашното — изръмжа Манъринг. — В духалото. В чайника. В мухарника. Разбираш ли какво те питам? Чисто злато на стойност четири хиляди лири!
Ах Кю се намръщи, той разбираше съвсем слабо английски, но знаеше какво е „злато“, „Аврора“, „хиляди“ и му беше ясно, че Манъринг иска да си върне нещо загубено. Навярно ставаше дума за златото от роклите на Анна, което той беше открил случайно един следобед, когато повдигна волана на роклята ѝ и установи, че тежи, сякаш е пълен с камъни, после в продължение на седмици малко по малко източваше скритото злато, като разшиваше шевовете един по един, докато уличницата лежеше на пръстеното ложе над печката, бледата полусфера на корема ѝ се повдигаше и спускаше равномерно, а от устата ѝ се отронваше едва чута въздишка, щом върхът на иглата докоснеше случайно кожата ѝ. След това той беше претопил метала и беше подпечатал всяко блокче с името на мината, към която беше обвързан по договор — „Аврора“, — преди да го занесе в станцията в лагера в Кънери.
— Четири хиляди лири! — изрева Манъринг гръмогласно и Холи се разлая. — „Аврора“ е изчерпана! В нея няма нищо! Знам го! И Стейнс го знае! В „Аврора“ отдавна няма и грам злато. Хайде, признай си. Жила ли си намерил? Намерил си жила, претопил си златото и си го скрил в къщата на Кросби Уелс, така ли е? Говори, проклет да си! Млъкни, Холи, млъкни!
Ах Кю беше обвързан с „Аврора“, защото според договора заплащането му зависеше единствено от добива на находището. След като претопеше златото от роклите на Анна и изпишеше на кюлчетата името „Аврора“, той ги носеше в лагера да бъдат претеглени и прибрани в станцията. Но когато през януари излязоха данните за последното тримесечие, Ах Кю смаяно установи, че неговото злато изобщо не е вписано. Някой го беше откраднал от трезора в лагера.
Манъринг забучи дулото на пистолета в слепоочието му и отново му заповяда да говори, като добави няколко нецензурни ругатни, които тук ще пропуснем.
Ах Кю облиза устни. Не знаеше достатъчно английски, за да признае всичко, и затова се опита да се справи с малкото думи, които изникнаха в паметта му.
— Лош късмет — рече той. — Много лош късмет.
Читать дальше
