Ах Кю, на когото се разказваше тази история, смаяно установи, че мнението му за госта рязко се променя. До този момент беше гледал с презрение на Ах Сук, който винаги беше обвит с невидимите сенки на мерзкия пушек, избягваше чуждата компания, прахосваше нищожните си средства по игралните домове, където хвърляше заровете мълчаливо и плюеше грозно на пода. Но сега златарят усещаше, че не е трябвало да го съди толкова строго. Сега събеседникът му се струваше едва ли не добродетелен, принципен. Не, това не бяха точните думи. Той говореше пламенно и в устрема му имаше нещо миловидно, долавяше се някаква детинска наивност. Ах Кю изненадано осъзна, че всъщност не изпитва ненавист към него. Беше поласкан, че Ах Сук е решил да му се довери, и това на свой ред беше разпалило състраданието му, а и все още не се беше досетил за целта на посещението и затова беше напълно обсебен от разказа. За миг беше забравил неодобрението си към занаята му и лепкавия мирис на опиум, който беше попил в дрехите и косите му.
Ах Сук беше замълчал, за да хапне лъжица извара. Похвали я отново и продължи нататък.
Вечерта на четиринайсети януари, непосредствено след срещата на Франсис Карвър с Кросби Уелс, „На добър час“ беше вдигнал котва. Ах Сук научи за това няколко дни по-късно, тъй като не беше излизал от Кънери и се беше посветил изцяло на подготовката на престъплението, което смяташе да извърши. Той имаше силно развит усет към ритуала и му се искаше Карвър да загине точно така, както трябва, само че не притежаваше пистолет, а и доколкото знаеше, никой от сънародниците му не разполагаше с огнестрелно оръжие. Трябваше тайно да се сдобие с револвер и да се научи да го използва, само че беше вложил всичките си налични спестявания в току-що купения от Причард опиум. Дали да не помолеше някого от сънародниците си за заем? Над този проблем размишляваше Ах Сук, когато от Хокитика пристигна неочаквана вест: Анна Уедърел била направила опит да посегне на живота си.
Новината го хвърли в дълбок смут, но след като поразмисли, той реши, че това не може да е вярно. По-вероятно беше последната доставка на Причард да е била примесена с отрова. Анна беше свикнала с опиата и няколко драма не бяха достатъчни да я пратят в безсъзнание. На сутринта Ах Сук отново отиде в Хокитика и поиска да разговаря насаме с превозвача на Причард Томас Балфор.
Така се бяха стекли обстоятелствата, че същата сутрин (на шестнайсети януари) Томас Балфор беше установил изчезването на сандъка с личните вещи на Алистър Лодърбак и в резултат на това беше разсеян и нелюбезен. Да, „Превозни услуги Балфор“ имали договор с Причард, но Балфор нямал нищо общо с опиума. По-добре било Ах Сук да се обърне направо към доставчика на аптекаря, здрав на вид мъж, набит, с белег на бузата и доста груб. Името му било Франсис Карвър. Дали случайно Ах Сук не го познавал?
Ах Сук се постара да прикрие смайването си. Попита откога Причард и Карвър имат вземане-даване. Балфор отвърна, че не знае, но тъй като Карвър се бил появил в Хокитика предишната пролет, можело да се предположи, че двамата поддържат отношения оттогава. Странно било, продължи превозвачът, че Ах Сук не бил срещал Карвър, след като се познавали! (Това беше очевидно от изражението на Ах Сук.) Но пък, от друга страна, може би не било чак толкова странно, тъй като Карвър рядко слизал на сушата, а Ах Сук почти не идвал в града. Да не би да го знаел още от Кантон? Така ли? Е, в такъв случай жалко, че пак са се разминали! Да, разминали са се, капитан Карвър бил отплавал. Преди два дни. Колко жалко! Най-вероятно бил потеглил за Кантон и кой знае кога щели да го видят пак в Хокитика.
(Ах Сук беше стигнал до този момент в разказа си, когато водата завря. Ах Кю свали чайника от огъня и сипа водата върху чаените листа да се запарят. Ах Сук замълча, гледаше как листенцата се утаяват на дъното на чашата и се събират на куп. След това поде отново нишката на историята си.)
Ах Сук прие за чиста монета предположението на Балфор, че Карвър е потеглил от Хокитика за Кантон и няма да го има поне няколко месеца, и се върна в Кънери да обмисли следващия си ход. От маора беше научил, че преди да замине, Франсис Карвър е събирал сведения за някой си Кросби Уелс. Може би трябваше да се свърже с въпросния мъж и да го разпита. От краткия си разговор с Тафарей беше запомнил, че Уелс живее в долината Арахура, на няколко километра нагоре по реката. Отиде до там и с голямо разочарование намери къщата празна, саможивецът беше починал.
Читать дальше
