— Много момичета като нея ли са под вашите грижи?
— В момента са само три. Дик има набито око. Взима само най-добрите. И държи на стандартите си, не смъква летвата. Ако искаш уличница за един шилинг, върви на Френската уличка, дето всички са с френската болест. При него дребните монети не минават. Или лира, или нищо. Дик ли ви прати при Анна?
Явно ставаше дума за Дик Манъринг, работодателя на уличницата. Вместо отговор Гаскоан измърмори нечленоразделно. Не му се обясняваше откъде познава Анна.
— Обърнете се към него, ако искате да се пробвате с някоя от другите — продължи Клинч. — Дебеличката Кейт, къдрокосата Сал, луничавата Лизи. Няма смисъл да питате мен. Аз не се занимавам с това. Те само спят тук. — Видя недоверчивия израз на събеседника си и додаде: — Наистина само спят, не се шегувам. Не мога да приемам нощни посетители, ще си изгубя разрешителното. Ако я искате за цяла нощ, я взимате при себе си, в своята стая.
— Хубаво местенце — отбеляза Гаскоан любезно, като описа широк полукръг, за да покаже, че има предвид странноприемницата като цяло.
— Не е мое — отвърна недоволно съдържателят. — Взел съм сградата под наем. Всички на тази улица, от „Уелд“ до „Стафорд“, са под наем. Собственик е Стейнс.
Секретарят на съда се изненада.
— Емъри Стейнс?
— Странно — продължи Клинч, — странно е да зависиш от младеж, дето ти е на половината години. Но в наши дни е така, надпревара за всичко и всяка коза за свой крак.
На Гаскоан му се стори, че в думите на съдържателя се долавя насилена нотка, фразите му изглеждаха наизустени, звучаха неестествено. Тонът беше предпазлив, дори притеснен, като че ли Клинч се боеше — макар и да нямаше никакви основания за подобни опасения — да не си навлече пренебрежението на събеседника си. Не ми вярва, помисли си Гаскоан, но пък и аз му нямам вяра.
— И какво ще стане със странноприемницата, ако господин Стейнс не се появи? — попита той.
— Какво да стане, ще си работи. Може и да купя сградата. — Съдържателят надникна в чекмеджето под тезгяха и добави, като гледаше едва ли не умолително посетителя: — Навярно ще ме сметнете за изключително досаден, задето си позволявам да ви задавам няколко пъти един и същи въпрос, но пак да ви питам, какво търсехте в стаята на Анна?
— Обсъждахме финансовото ѝ състояние — отвърна Гаскоан. — Анна е останала без пукнато пени. Но вие го знаете, ако се не лъжа.
— Без пукнато пени! — изсумтя презрително Клинч. — Тя се въргаля в пари, повярвайте ми.
Дали това не беше намек за пришитото в роклята ѝ злато? Или беше грубо подмятане за занаята ѝ? Секретарят на съда застана нащрек.
— Защо да вярвам на вас, а не на нея? — попита той. — Тя твърди, че няма и пени, а въпреки това вие смятате за редно да поискате веднага да ви плати шест лири!
Клинч се ококори. Значи Анна беше споделила с Гаскоан за дължимия наем. Беше му се оплакала от съдържателя, и то огорчено, ако се съдеше по враждебния тон на французина. Заболя го. Не му беше приятно, че Анна го е обсъждала с другиго. Рече тихо:
— Това не е ваша работа.
— Напротив. Анна повдигна въпроса пред мен. Помоли ме за помощ.
— Защо? Защо, питам се?
— Сигурно защото ми има доверие — отвърна Гаскоан с известна жестокост.
— Не, чудя се защо се е обърнала точно към вас.
— За да ѝ помогна.
— Но защо точно вие?
— В какъв смисъл защо точно аз?
— Защо Анна се е обърнала към вас? — изкрещя съдържателят.
В очите на Гаскоан заблестяха мълнии.
— Разбирам, че държите да определя точното естество на отношенията си с Анна, така ли?
— Не, не ви питам за това — отвърна с дрезгав смях Клинч. — То е ясно и без питане!
Секретарят на съда усети надигащия се в гърдите му гняв.
— Държите се безочливо, господин Клинч.
— Безочливо ли? Кой се държи безочливо? Уличницата е в траур, не можете да го отречете!
— И точно защото е в траур, не може да ви се издължи. А въпреки това вие продължавате да я тормозите.
— Да я тормозя?
— Останах с впечатлението — заяви студено Гаскоан, — че Анна се бои от вас.
Това, разбира се, не беше вярно.
— Не, не може да се бои от мен — отвърна смаяно съдържателят.
— За какво толкова са ви притрябвали нейните шест лири? Какво значение има дали Анна ще ви плати утре, или догодина? Току-що сте се сдобили с цяло състояние. Имате хиляди в банката! А си скубете като лаймхауски лихвар 4 4 Лаймхаус е пристанищен район в Лондон, по онова време свърталище на моряци и бедняци. — Б.пр.
косите за наема на една уличница!
Читать дальше
