Коритото беше нагласено в стаята срещу стълбището, тенджерите с гореща вода вече чакаха захлупени на подставка до камината. С Анна на ръце Клинч седна на дивана до коритото. Сърцето му туптеше оглушително. Той отдръпна глава и погледна жената. Очите ѝ бяха затворени, крайниците ѝ бяха отпуснати и висяха като на парцалена кукла.
Преди доста месеци Анна беше върнала наетата от Дик Манъринг лилава рокля и си беше купила няколко, които ѝ стояха по-добре. Този ден обаче не беше с оранжевата, с която обикновено подчертаваше занаята си — уличниците в Хокитика носеха ярки цветове, когато работеха, и по-приглушени в останалото време. Вместо нея беше облякла кремава муселинена рокля, чиято предница беше с кройката на жакет и копчетата бяха закопчани догоре. На раменете беше наметната с триъгълен шал. Поради това, както и поради факта, че Анна беше почти в несвяст от опиума, Едгар Клинч стигна до заключението, че тя идва от китайското селище, понеже, когато ходеше там, пътуваше инкогнито с по-невзрачните си дрехи.
С треперещи пръсти съдържателят смъкна шала от раменете ѝ и го пусна на пода. После развърза шнурчето на гърба и бавно и внимателно разхлаби корсета. Пръстите му намираха скритите илици и откачаха една по една кукичките. Анна лежеше покорно и когато той посегна да свали роклята, тя вдигна ръце като малко дете. След това Клинч освободи кринолина и я измъкна от горния обръч, останалите части се свлякоха на пода със звън на метал и тропот на дърво. Положи отново Анна на дивана — тя вече беше само по комбинезон — и я наметна с шала. Изправи се и се захвана да пълни коритото. Анна лежеше, подпъхнала ръка под бузата си, гърдите ѝ се надигаха и спадаха с равномерното дишане на съня. Щом приготви водата, Клинч се върна при уличницата, измъкна комбинезона през главата ѝ с успокоителен шепот повдигна голото ѝ тяло, коленичи и я спусна в коритото.
Анна изсумтя, когато тялото ѝ докосна водата, но не отвори очи. Той я закрепи така, че медният ръб на коритото да е точно на тила ѝ, тъй че тя да не се хлъзне и да се удави. Прибра косата ѝ настрани и прокара пръст по челюстта ѝ. После се отдръпна и разперил ръце встрани от тялото си — беше си измокрил ръкавите до раменете и сега от тях капеше, — се взря в нея. Чувстваше се едновременно страшно самотен и извънмерно доволен.
След някоя и друга минута се наведе да вдигне от пода муселинената рокля, за да я изтупа и да я метне върху облегалката на дивана. Тя беше изненадващо тежка — странна работа, нали той беше махнал кринолина и фустите, би трябвало да е само муселин и конец! Защо беше толкова тежка? Клинч стисна с два пръста плата и усети нещо. Обърна роклята наопаки — какво беше това, по подгъва като че ли бяха окачени тежести. Все едно бяха пришити камъчета. Клинч подпъхна пръст под шева и го скъса, после провря палеца и показалеца си в тунела на подгъва. Извади смаян щипка злато.
Анна продължаваше да спи с буза върху ръба на коритото. Клинч опипа с разтуптяно сърце подгъва на роклята и след това плъзна ръка нагоре по воланите към деколтето. В тъканта бяха скрити поне няколко унции злато! Чисто злато! Какво беше правила Анна в китайското селище, за да се върне тъй замаяна от опиума и с пришито в роклята чисто злато? Сигурно го пренасяше тайно. Нямаше никаква логика да го вкарва в китайското селище. Нали го изнасяше оттам! Вероятно срещу опиум! Умът на Клинч щракаше устремено. Скриването на злато в подгъва беше често срещан начин да избегнеш митото, макар да беше доста рискован, защото наказанието беше не само глоба, а и каторга. Само че Анна не беше златотърсач, тя беше жена, за бога, златото нямаше как да е нейно. Явно някой ѝ имаше достатъчно доверие да го скрие в роклята ѝ. А самата Анна пък се беше доверила на този някого и беше поела риска.
И тогава му просветна: Манъринг! Дик Манъринг притежаваше почти всички китайци в Кънери, те работеха на неговите находища срещу мизерно заплащане. Манъринг бе работодател и на Анна. Разбира се! Знаеше се, че магнатът не се церемони с правилата, та кой сводник ги спазва? А и той самият многократно беше заявявал, че Анна Уедърел е най-ценната му уличница.
Клинч се обърна отново към Анна и сепнат, установи, че очите ѝ са отворени и се взират в него.
— Как е водата? — попита той глуповато, като разтърси дрехата, за да скрие златото в ръката си.
Тя измърка доволно, свенливо вдигна коляно да се прикрие и скръсти ръце на гърдите си. Подутият ѝ корем беше съвършена сфера, плуваше в мътната вода като ябълка във ведро.
Читать дальше
