— Това е самата истина — спаси го помощникът.
Той също беше забелязал, че работодателят му не е на себе си. Лицето на съдържателя беше станало тъмночервено, а крачолите му потрепваха, сякаш той пружинираше на пръсти, готвейки се за скок — сигурен знак, че е бесен. Помощникът обясни, че Гаскоан е прекъснал разправията между Причард и Анна и не е присъствал на зараждането ѝ.
Дори и когато заемеше бойна стойка, както в момента, Клинч трудно можеше да докара заплашителен външен вид. Гневът му, макар да се долавяше ясно, като че ли по-скоро го сковаваше в безпомощно вцепенение. Емоцията го покоряваше, гой беше неин слуга, а не господар. Напомняше по-скоро на нацупено дете, отколкото на готвещ се за схватка боец, ала Гаскоан съзнаваше, че ако бъде предизвикано, това дете може да бъде не по-малко опасно. Клинч все още препречваше прага. Личеше си, че не разсъждава трезво, но поне, помисли си секретарят на съда, можеше да се опита да го успокои.
— Какво ви е сторил Причард, господин Клинч? — попита той с надеждата, че като разговори съдържателя, гневът му ще се излее в думите и той ще си възвърне самообладанието.
Клинч отговори дрезгаво, все едно някой го беше стиснал за гърлото:
— Не на мен, на Анна! Тъпче я с опиата, който я убива! Той ѝ го продава!
Това едва ли можеше да се приеме за достатъчно обяснение, сигурно имаше и друга причина. За да го притисне, Гаскоан отбеляза ведро:
— Да, но когато някой се напие, кръчмарят ли е виновен?
Съдържателят не обърна внимание на риторичния му въпрос.
— Джоузеф Причард! — процеди той. — Тика ѝ опиата тъй, както майка тика лъжица в устата на дете! Вярвам, че споделяте напълно мнението ми за това, господин Гаскоан.
— О, вие ме познавате? — възкликна облекчено секретарят на съда. — Познавате ли ме отнякъде?
— От проповедта ви във вчерашния „Таймс“. Много добро изявление между другото, чудесен материал — отвърна Клинч. Похвалата като че ли го поуспокои, ала след това лицето му отново помръкна. — Би било добре да го прочете и той. Знаете ли откъде я взима? Тази мръсотия, опиума? От проклетия Франсис Карвър!
Гаскоан сви рамене, името не му говореше нищо.
— Проклетият Франсис Карвър, дето я преби и ѝ изкара от корема с ритници детето, родното си дете! Уби родното си дете!
Клинч беше повишил глас, почти крещеше. Изведнъж секретарят на съда наостри уши и пристъпи напред.
— Какво? Какво казахте?
Анна му беше споделила, че нероденото ѝ дете е било убито в утробата ѝ от собствения си баща, а сега излизаше, че въпросният мъж е свързан и с опиума, който едва не беше отнел живота ѝ!
Клинч обаче се завъртя към помощника си и заяви:
— Ако Причард се появи отново и ме няма, разчитам на теб да го спреш. Чу ли?
Беше силно развълнуван.
— Кой е Франсис Карвър? — попита Гаскоан.
Съдържателят се изхрани на пода.
— Един мръсник! Мръсник и убиец. Джо Причард е обикновен подлец, а Карвър е самият дявол, сатана.
— Приятели ли са?
— Не, не, приятели не са, а… — Той размаха пръст към помощника си. — Чу ли? Ако кракът на Джо Причард докосне това стъпало, край с теб!
Очевидно съдържателят вече не възприемаше Гаскоан като заплаха, тъй като се дръпна от прага и рязко свали шапката си. Секретарят на съда беше свободен да си тръгне. Гаскоан обаче не помръдна, чакаше Клинч да поясни думите си, което той направи, след като заглади косата си и сложи шапката на закачалката.
— Франсис Карвър е търговец. Сигурно сте мяркали в пристанището кораба му „На добър час“. Тримачтов платноход.
— И каква е връзката му с Причард?
— Опиумът, естествено! — извика нетърпеливо Клинч. Личеше си, че не обича да го разпитват, отново се намръщи и пак стана подозрителен. — А вие какво търсехте в стаята на Анна?
— Не знаех, че Анна Уедърел е под вашата опека, господин Клинч — отвърна любезно с престорена изненада Гаскоан.
— Да, не е под моята опека, но е под моите грижи — отговори троснато съдържателят и отново приглади косата си. — Тя е моя наемателка и аз имам право да знам какво се случва в моето заведение, особено ако са намесени оръжия. Свободен си, имаш десет минути.
Последните думи бяха предназначени за помощника, който се отправи към салона да обядва.
Гаскоан се хвана за реверите и каза:
— Навярно смятате, че тя е извадила късмет с настаняването си тук под ваш надзор.
— Грешите — възрази Клинч. — Нищо подобно не смятам.
Секретарят на съда изненадано вдигна вежди. След това попита тактично:
Читать дальше
