Чарлс Буковски - Записки на стария мръсник

– Напоследък се чувствам странно, сър, все едно полудявам.

– Много ли пиеш, Стиркоф?

– Разбира се, сър.

– Правиш ли го сам?

– Непрекъснато, сър.

– Как?

– Не ви разбирам, сър.

– Искам да кажа как го правиш?

– Четири-пет сурови яйца и един фунт хамбургер във ваза с тънко гърло, докато слушам Вон Уилямс или Дариус Милход.

– Стъкло?

– Не, задник, сър?

– Имам предвид вазата, стъклена ли е?

– Разбира се, че не, сър.

– Някога женил ли си се?

– Много пъти, сър.

– Какво не вървеше?

– Всичко, сър.

– Кой е най-хубавият задник, който си имал?

– Четири-пет сурови яйца и един фунт хамбургер във...

– Добре, добре!

– Да, така е.

– Осъзнаваш ли, че твоят копнеж за справедливост и по-добър свят е само параван, зад който криеш упадъка и срама, и провала, които са вътре в теб?

– Ахъм.

– Баща ти зъл човек ли беше?

–Не знам, сър.

– Какво искаш да кажеш с това не знам? Искам да кажа, че е трудно да сравня, нали разбирате, имам само един баща.

– На умен ли ми се правиш, Стиркоф?

– О, не, сър, както казахте, справедливостта е невъзможна.

– Баща ти биеше ли те?

– Редуваха се.

– Мислех, че имаш само един баща.

– С всеки човек е така. Искам да кажа, че майка ми също ме биеше.

– Тя обичаше ли те?

– Само като продължение на себе си.

– Какво друго може да бъде любовта?

– Здравият разум да обичаш силно нещо много хубаво, не е задължително да имате кръвна връзка, това може да бъде червена плажна топка или препечена филия с масло.

– Значи можеш да обичаш препечена филия с масло?

– Само някои, сър, в определени сутрини, в определени лъчи на слънчевата светлина. Любовта пристига и си отива без предупреждение.

– Възможно ли е да обичаш човешко същество?

– Разбира се, особено ако не го познаваш твърде добре. Обичам да гледам хората през прозореца как ходят по улицата.

– Стиркоф, ти си страхливец.

– Разбира се, сър.

– Какво е твоето определение за страхливец?

– Човек, който мисли два пъти, преди да се впусне в битка с голи ръце с лъв.

– А какво определение би дал за смел човек?

– Човек, който не знае какво е лъв.

– Всеки знае какво е лъв.

– Всеки предполага, че знае.

– А за глупака какво ще кажеш?

– Човек, който не осъзнава, че времето, структурата и плътта в повечето случаи се разхищават.

– Тогава кой е мъдър?

– Няма мъдри хора, сър.

– Значи няма и глупаци. Ако не съществува нощ, не може да съществува и ден; без черното не би имало бяло.

– Съжалявам, сър. Мислех, че всичко е само за себе си и че не зависи от нещо друго.

– Пъхал си си хуя в твърде много вази. Не разбираш ли, че всичко е наред и че нищо не може да се обърка?

– Разбира се, сър, че каквото се случва, си се случва.

– Какво би казал, ако наредя да те обезглавят?

– Не бих могъл да кажа нищо, сър.

– Имам предвид, че ако наредя да те обезглавят, аз ще продължа да бъда Волята, а ти ще бъдеш Нищо.

– Ще стана нещо друго, по мой избор, по избор и на двамата, сър.

– Отпусни се! Отпусни се! Опъни си краката!

– Много мило от ваша страна, сър. Не, много мило от страна и на двама ни. Разбира се, сър.

– Казваш, че често усещаш тази лудост, какво правиш, щом те връхлети?

– Пиша поезия.

– Поезията лудост ли е?

–Не-поезията е лудост.

– Какво е лудостта? Лудостта е грозота.

– Какво е грозен?

– За всеки е нещо различно.

– Грозотата принадлежи ли?

– Има я.

– Принадлежи ли?

– Не знам, сър.

– Ти претендираш, че имаш знания, какво е знанието?

– Да знаеш колкото се може по-малко.

– Как така?

– Не знам, сър.

– Можеш ли да построиш мост?

– Не, сър.

– Можеш ли да измайсториш пистолет?

– Не, сър.

– Тези неща са продукт на знанието.

– Тези неща са мостове и пистолети.

– Ще наредя да те обезглавят.

– Благодаря, сър.

– Защо?

– Вие сте ми мотивацията, когато изпадна в оскъдица.

– Аз съм справедливостта.

– Вероятно.

– Аз съм победителят. Ще наредя да те измъчват, ще те накарам да крещиш, ще те накарам да пожелаеш смъртта.

– Разбира се, сър.

– Не осъзнаваш ли, че аз съм твоят господар?

– Вие сте моят манипулатор; всичко, което може да се направи, можете да ми направите.

– Мислиш си, че говориш умно, но чрез твоите писъци нищо умно няма да изречеш.

– Съмнявам се, сър.

– Между другото, как можеш да слушаш Вон Уилямс и Дариус Милход? За "Бийтълс" не си ли чувал?

– О, сър, всеки е чувал за "Бийтълс".

– Не ги ли харесваш?