Чарлс Буковски - Записки на стария мръсник

И тикна към мен сплесканата си крокодилска глава.

– Не, ти удряш първи – рекох му аз. – Тупаник, майка !

Той го направи, гътна ме назад в стола ми. Изправих се и му забих един в корема, следващият ме залепи за кухненската му мивка, една чиния падна на пода и се счупи, грабнах празна бутилка от вино и я метнах по него. Той се наведе и тя се разби във вратата, после вратата се отвори, беше нашата млада русокоса хазяйка – фигура, хубост, младост, беше много смущаващо, двамата стояхме там и я гледахме.

– Стига толкова – рече тя.

После се обърна към мен:

– Снощи те видях.

– Не си ме видяла снощи.

– Видях те в празния парцел до нас.

– Не съм бил там.

– Там беше, просто не си спомняш, стоеше там пиян, видях те на лунната светлина.

– Добре де, и к'во!?

– Пикаеше, видях те на лунната светлина как пикаеш в центъра на празния парцел.

– Не ми прилича да съм бил аз.

– Ти беше. Направиш ли го още веднъж, и си аут. Това тук не може да се случва.

– Коте – каза Лу, – обичам те, о, толкова те обичам, легни си с мен само веднъж и ще си отрежа и двете ръце, заклевам се!

– Млъкни, тъп алкохолик!

Тя затвори вратата и ние седнахме и пихме вино.

Намерих някакъв, дебелак, цял живот са ме уволнявали такива дебели мизерници като него. От нищо и никакви ниско платени скапани служби, очертаваше се да е добре, почнах да говоря, не се чувах съвсем какво говоря, искам да кажа, че усещах само как устата ми се движи, но той слушаше и се смееше, и кимаше, и купуваше питиета, имаше ръчен часовник, шепа пръстени, пълен глупав портфейл, трудна работа беше, но пиенето я улесни. Разказах му няколко истории за затвори, за банди по влаковете, за бардаци. Харесаха му историите за бардаци, разправих му за пича, който влязъл гол в банята, чакал около час, докато курвата вземе хапче против запек и после курвата дошла и целия го изпръскала с лайна, и той се изпразнил в тавана.

– Оо, не! Наистина ли?

– Оо, да! Наистина.

После му разказах за онзи, дето идвал на всеки две седмици и плащал добре, друго не искал, освен курва в стаята. Двамата се събличали, играели на карти и си говорели, просто си седели, след два часа той се обличал, казвал довиждане и си излизал, никога не докоснал курвата.

– По дяволите – изруга той.

– Ъхъм.

Реших, че няма да имам нищо против тежката бухалка на Лу да удари хоумрън в този череп, какъв дебел шибаняк. Каква безполезна буца лайно, изсмукваща живота от приятеля си и от себе си. Той седеше тромав и величествен, знаеше само как да я кара по лесния начин в едно побъркано общество.

– Харесваш млади момичета, нали? – попитах го.

– Оо да, да, да!

– Примерно около 15 и половина?

– Ох, господи, да!

– Има една, дето идва в 1.30 ч. От Чикаго, при мен ще бъде около 2.10 ч. Чиста е, сексапилна, интелигентна, голям риск поемам, така че трябва да ми се довериш, искам десет долара предварително и още десет като свършиш, много ли е?

– О, не. Добре е – той бръкна в джоба си и извади една от мръсните си десетачки.

– Окей. Като затворят тука, идваш с мен.

– Разбира се, разбира се.

– Тя значи има и едни сребърни шпори с инкрустирани рубини, може да си ги обуе и да пришпори бедрата ти точно когато се празниш, ще ти хареса ли? Но това е пет долара отгоре.

– Не, предпочитам без шпори – отвърна той.

В 2 ч. най-накрая го навих и го изведох оттам, надолу към уличката, може би Лу изобщо нямаше да е там. Може би виното ще го хване и просто ще се върне, такъв удар може да убие човек или да му размъти мозъка за цял живот. Ние се клатушкахме на лунната светлина, наоколо нямаше никой, улиците пусти.

Очертаваше се да е лесно.

Пресякохме към уличката. Лу беше там.

Но дебелакът го видя. Вдигна ръка и се наведе, когато Лу завъртя бухалката, и тя ме уцели точно зад ухото.

Паднах в уличката, пълна с плъхове (за миг си помислих: десетачката е у мен, десетачката е у мен), паднах в уличката, пълна с използвани презервативи, изрезки от стари вестници, изгубени шайби, пирони, кибритени клечки, кибритени кутии, изсъхнали червеи, паднах в уличката на лепкави свирки и садистични мокри сенки, на прегладнели котки, мародери, педерасти... тогава ми хрумна – късметът и пътят бяха мои:

Кротките ще наследят земята.

Едва дочух как дебелакът избяга, усетих как Лу посяга към портфейла ми. После припаднах.

Този в парната баня беше богато копеле, плачеше, имаше всички плочи на Й. С. Бах и въпреки това никаква файда от тях. Имаше прозорци от рисувано стъкло, както и снимка на пикаеща монахиня, и пак никаква файда. Веднъж наредил да убият един таксиметров шофьор по пълнолуние в пустинята Невада, докато той гледал, минало му за трийсет минути, връзвал кучета за кръстове и изгарял очите им със скъпите си пури. Стари истории, беше чукал толкова много хубави млади златоноги момичета, но и от това нямаше полза вече.