Чарлс Буковски - Записки на стария мръсник

И аз оставях Елзи да се взира в онзи голям люгер. Странна комбинация представляваха те двамата, можеха да убият човек или да го спасят, в зависимост от това накъде тръгнат нещата, историята на мъжа, жената и света, и аз излизах навън да налея бензин.

А италианският таксиджия, Пинели, дойде една вечер за безалкохолно, харесвах името му, но не и него. Той най-много се разсмърдяваше, задето не сменям гуми. Аз изобщо не мразех италианците, но беше странно, че откакто пристигнах в града, италианската клика заемаше челното място в моето мизерно съществуване, но аз знаех, че всичко е по-скоро математика, отколкото расизъм, във Фриско една стара италианка вероятно ми беше спасила живота, но това е друга история. Пинели влезе наперено, ама наистина напрено , момичетата бяха навсякъде, говореха и се смееха, той прекоси помещението и вдигна капака на хладилника за безалкохолно.

– Мама му дееба, всичкото безалкохолно е свършило, а аз съм жаден! Кой изпи всичките безалкополни?

– Аз – казах му.

Стана много тихо. Момичетата гледаха. Елзи стоеше точно до мен и го наблюдаваше. Пинели беше красавец, ако не го гледаш твърде дълго и твърде внимателно, орловият нос, черната коса, наперената походка на пруски офицер, тесните панталони, гневът на малко момче.

– Тези момичета са изпили всичкотобезалкохолно и тези момичета не бива да бъдат тук. Тези напитки са само за таксиметровите шофьори !

След това той се приближи към мен, изтъпани се, разтваряйки крака подобно на пиле, което всеки момент ще се изсере:

– Знаеш ли какви са тези момичета, а, тарикатче ?

– Разбира се, тези момичета са мои приятелки.

– Не, тези момичета са курви! Те работят в три бардака от другата страна на улицата! Това са те– курви !

Никой нищо не каза. Ние просто стояхме там и гледахме италианеца, май дълго време се гледахме, след това той се обърна и излезе, останалата част от нощта не беше същата, аз се безпокоях за Елзи. В нея беше пистолетът, отидох при нея и ѝ го взех.

– Почти направих на това копеле нова дупка в колана – каза тя. – неговата майка беше курва!

Следващото нещо, което си спомням, беше, че мястото се опразни, седнах и си налях едно дълго питие, след това станах и погледнах в касата, всичко си беше там.

Около 5 часа сутринта старецът дойде.

– Буковски?

– Да, г-н Сандерсън?

– Ще трябва да те разкарам. (познати думи)

– К'во се е случило?

– Момчетата казват, че не се справяш както трябва с това място, тук било пълно с курви, а ти си си играл с тях. С техните разголени цици и путки, и ти си ги смучел и ближел и си им вкарвал език. Това ли се случва тук рано сутрин?

– Ами не точно.

– Ще се наложи да заема твоето място, докато не намеря някой, на когото мога да разчитам повече, трябва да разбера какво става тук.

– Окей, това си е вашият цирк, Сандерсън.

Мисля, че беше две нощи по-късно, когато на излизане от бара реших да мина покрай старата бензиностанция, имаше две или три полицейски коли спрели наоколо.

Видях Марти, един от таксиджиите, с които се разбирах. Отидох при него.

– К'во става, Марти?

– Намушкали са Сандерсън и са убили един от таксиджиите с неговия пистолет.

– Исусе, като на филм. Таксиджията, дето са го застреляли, да не е Пинели?

– Ъхъ. Откъде знаеш?

– В корема ли са го улучили?

– Ъхъ, ъхъ, откъде знаеш?

Бях пиян. Тръгнах обратно към стаята си. Грееше висока нюорлийнска луна. Продължих да вървя към стаята си и скоро сълзите се застичаха, голям поток от сълзи на лунната светлина, и тогава те спряха и аз усетих как изсъхват върху лицето ми, опъвайки кожата, стигнах до стаята си, не си направих труда да паля лампата, свалих си обувките, чорапите и тупнах по гръб на леглото без Елзи, моята великолепна чернокожа курва, и след това заспах. Спях през всеобхватната тъга и когато се събудих, се зачудих кой ще бъде следващият град, следващата работа, станах, обух си обувките и чорапите и излязох навън да си купя бутилка вино. Улиците не изглеждаха добре, рядко изглеждаха добре. Това беше структура, планирана от плъхове и хора, и ти трябваше да живееш и да умреш в нея. Но както веднъж каза един приятел: "никога нищо не ти е обещавано, не си подписвал никакъв договор." Влязох в магазина за вино.

Копелето се наведе съвсем леко напред в очакване на мръсните си монети.

Надраскани бележки върху картони от ризи по време на двудневен запой:

Когато Любовта се превърне в заповед, Омразата може да се превърне в удоволствие.