Чарлс Буковски - Записки на стария мръсник

– Не би ти стискало !

Тя наистина трясна вратата, когато си излезе, беше толкова силно, че изпаднах в шок. Стената спря да трепери, после аз скочих, пресуших чашата с вино и отворих вратата. Нямаше време да се облека, тя ме чу да отварям вратата и хукна да бяга, но беше на високи токчета, аз побягнах по шорти през коридора и я докопах на горните стъпала, завъртях я и я зашлевих през лицето с доста разтворена длан. Тя изпищя и падна, падна по стълбите надолу с главата и аз погледнах под роклята ѝ тези прекрасни дълги крака, обути в найлонови чорапи, виждах краката ѝ чак догоре и си помислих "мама му стара, трябва да съм луд!", но нямаше какво да се направи и бавно се върнах до вратата, отворих я, затворих я, седнах и си налях едно вино. Чувах я как реве навън, след това чух да се отворя друга врата.

– Какво става, слънчице? – беше друга жена.

– Той ме удари ! Моят съпруг ме удари !

( Съпруг?)

– О, горкичката, дай да ти помогна!

– Благодаря.

– Какво ще правиш сега?

– Не знам. Няма къде да отида.

(лъжлива кучка)

– Слушай, вземи си стая под наем за тази нощ, а след като той отиде на работа, можеш да се върнеш.

– На работа ! – изкрещя тя. – На работа ! Това копеле не е работило един ден през живота си !!

Помислих си, че това е много смешно, толкова смешно, че просто не можех да спра да се смея. Трябваше да се обърна и да допра лице във възглавницата, та да не ме чуе Мери. Когато накрая спрях да се смея и отместих лице от възглавницата, станах и погледнах към коридора, всички си бяха отишли.

Тя се върна няколко дни по-късно и пак старата песен аз по шорти, вкисвах се, а Мери се кипреше, готова да си тръгне, опитвайки се да ми покаже какво щях да загубя.

– Този път няма да се върна! Наистина ми писна! Писна ми! Съжалявам, вече не мога да те понасям, ти наистина си прогнил до мозъка на костите и това е.

– Ти си курва, нищо повече от една шибана курва...

– Разбира се, че съм курва, иначе бих ли живяла с тебе!

– Хммм, не бях си го помислял по този начин.

– Помисли го.

Пресуших чаша вино.

– Този път ще те изпратя до вратата, лично ще я отворя и затворя и ще ти пожелая всичко най-хубаво, готова ли си, скъпа?

Отидох до вратата и застанах там по шорти, с пълна чаша в ръка и зачаках.

– Айде, айде, няма да те чакам цяла нощ. Дай най-накрая да си решим проблема, а? Ммммм?

Не ѝ хареса, излезе през вратата, обърна се, застана с лице към мен.

– Върви, върви, бягай в нощта, може би ще успееш да продадеш сифилистичната си путка за долар и четвърт на вестникарчето с липсващия палец и лице като гумена маска. Чао чао, скъпа.

Понечих да затворя вратата, когато тя вдигна чантичката си над главата, "Ти, проклет кучи сине!", видях чантичката да се стоварва и просто си стоях там с лека успокояваща усмивка на лицето, влизал съм в битка с някои яки момчета; женска чантичка беше последното нещо, от което можех да се притесня, стовари се. Почувствах я. Силно. Тя беше наблъскала нещото и в предната част, с която ме фрасна по главата, имаше бяло студено бурканче с крем. Беше като скала.

– Бейби – казах аз. Още се хилех и се държах за дръжката на вратата, но не можех да мръдна, бях замръзнал.

Тя отново ме халоса с чантичката си.

– Виж, бейби.

Отново.

– Ох, бейби.

Краката ми се подкосиха, докато се свличах бавно, тя продължаваше да ме налага по главата. Мери наистина се замая, по-бързо и по-бързо, сякаш искаше да ми спука черепа. Това беше третият ми нокаут в една скромна кариера, но първият, нанесен от жена.

Когато се свестих, вратата бе затворена и аз бях сам. Огледах се, а подът бе залян с инч от моята кръв. За щастие целият апартамент бе застлан с линолеум, преджапах през кръвта и се упътих към кухнята, бях си запазил бутилка уиски за специален случай, този беше такъв, отворих я и излях голяма част от нея върху главата си, след това си налях пълна чаша и я изпих до дъно. Гадната кучка се опита да ме убие ! Невероятно, бях решил да я предам на полицията, но това едва ли щеше да помогне, те вероятно щяха да си вземат тяхното и да ме приберат и мен.

Бяхме на четвъртия етаж. Пийнах още малко уиски и отидох до килера, събрах ѝ роклите, обувките, панталоните, бельото, сутиените, чехлите, носните кърпи, жартиерите, всичкия този боклук и ги натрупах пред прозореца, едно по едно, отпивайки от уискито, "шибаната курва се опита да ме убие..." изхвърлих ги през прозореца. Отдолу имаше голямо празно място край една малка къща. Апартаментът беше построен до изкоп, така че ние бяхме почти на осем етажа височина, опитах се да улуча електрическите кабели с гащите ѝ, но не успях, след това се ядосах и започнах да изхвърлям нещата, без да се прицелвам, обувки и гащи, и рокли бяха навсякъде... върху храстите, по дърветата, върху оградата или просто долу на празното място, после се почувствах по-добре, почнах да работя върху уискито, намерих парцал и почистих апартамента.