Чарлс Буковски - Записки на стария мръсник

На сутринта главата здраво ме цепеше, не можех да среша косата си, но я пригладих назад с мокри ръце. На тимберицата ми беше цъфнала огромна три инчова цицина. Беше почти 11 ч. Слязох по стълбите и стигнах до първия етаж, минах отзад, за да събера дрехите и нещата ѝ. Всичко бе изчезнало, не можех да разбера, в задния двор на малката къща работеше някакъв мухльо, мотаеше се с лопатата си.

– Виж – попитах мухльото. – случайно да си виждал някакви дрехи да се въргалят наоколо?

– К'ви дрехи?

– Женски дрехи.

– Бяха тука навсякъде, събрах ги за армията на спасението, обадих им се да дойдат да ги вземат.

– Това са дрехите на жена ми.

– Май някой ги е изхвърлил.

– Грешка.

– Ами те са още при мен в една кутия.

– Така ли? Виж, мога ли да си ги взема обратно?

– Разбира се, ама май някой ги е изхвърлил.

Мухльото влезе в къщата и излезе с кутия в ръце. Подаде ми я през оградата.

– Благодаря – казах аз.

– Няма проблеми – той се обърна, коленичи и заби лопатата в земята, отнесох дрехите горе.

Тя се върна същата вечер с Еди и Дукесата. Пиха вино. Непрекъснато им наливах.

– Чистичко е тука – отбеляза Еди.

– Виж, Ханк. Айде да не се караме повече, повръща ми се от тези скандали! И ти знаеш, че те обичам, наистина те обичам – каза Мери.

– Ахъм.

Дукесата седеше със спусната коса върху лицето, чорапите ѝ скъсани и балончета слюнка се стичаха от ъглите на устата ѝ. Отбелязах си, че искам да проникна в нея. Тя имаше перверзно секси излъчване, изпратих Мери и Еди навън за още вино и я метнах на леглото, тя беше само кожа и кости и изглеждаше много драматично. Клетото същество сигурно не беше яло поне от две седмици, турих ѝ го. Не беше лошо. Едно бързо, когато те се върнаха, ние си седяхме по столовете.

Пиехме вече над един час, когато Дукесата погледна през косата си и ме посочи с кокалестия си като на смъртник пръст, разговорът секна за момент, пръстът продължаваше да ме сочи, после тя каза:

– Той ме изнасили, изнасили ме, докато бяхте навън за вино.

– Виж, Еди, нали няма да повярваш на това?

– Напротив, ще повярвам.

– Виж, ако се съмняваш в приятеля си, разкарай се оттука!

– Дукесата не лъже. Ако Дукесата казва, че ти...

– РАЗКАРАЙТЕ СЕ ОТТУКА! ПРОКЛЕТИ КОПЕЛЕТА!

Станах и запратих пълна чаша вино, разбивайки я в северната стена.

– И аз ли? – попита Мери.

– И ти! – посочих я с пръст.

– О, Ханк, мислех си, че сме приключили с това, толкова съм уморена от раздели...

Изнизаха се навън. Еди начело, след него Дукесата, следвана от Мери. Дукесата продължаваше да мърмори:

– Той ме изнасили, казвам ви, изнасили ме. Той ме изнасили, казвам ви, той ме изнасили, той ме... – беше луда.

Тъкмо бяха излезли пред вратата, аз сграбчих Мери за китката.

– Ела тука, кучко!

Издърпах я обратно в стаята и сложих верижката на вратата. След това я хванах и ѝ пуснах голяма секси целувка, гепвайки здраво цяла буца от бута ѝ с едната ръка.

– О, Ханк...

Хареса ѝ.

– Ханк, Ханк, ти нали не изчука онази торба кокали?

Не отговорих, просто продължих да я натискам, чух чантата ѝ да пада на пода. Едната ѝ ръка се промуши към ташаците ми и започна да ги мачка, алкохолът почна яко да ме хваща, имах нужда от почивка, поне от час или повече.

– Изхвърлих всичките ти дрехи през прозореца – съобщих аз.

– Какво? – ръката ѝ се дръпна от топките ми, очите ѝ се разшириха.

– Но излязох и ги събрах, нека ти разкажа за това.

Отидох и сипах още две питиета.

– Знаеш ли, че за малко не ме уби, а?

– Какво?

– Искаш да кажеш, че не си спомняш?

Седнах на стола, тя дойде при мен и погледна темето ми.

– О, горкичкият ми бейби. Боже, съжалявам.

Тя се наведе и целуна кървавия белег много нежно, заврях ръце под полата ѝ и отново се вплетохме един в друг. Трябваха ми около 45 минути, ето ни, боричкащи се по средата на стаята сред бедност и счупени стъкла, нямаше да има бой тази вечер, никъде нямаше нито курви, нито безделници, любовта победи, а чистият линолеум се клатушкаше с нашите сенки.

Ню Орлийнс, френският квартал, и аз стоях на тротоара и наблюдавах как един пияница се подпира на стената, и пияницата плачеше, и италианецът го питаше:

– Французин ли си?

И французинът отговори:

– Да, французин съм.

И италианецът го цапна много силно в лицето, удряйки главата му в стената, и попита отново пияницата:

– Французин ли си? – и жабарят отговори да, а макаронаджията го удари още веднъж, като в същото време повтаряше отново и отново: – аз съм ти приятел, аз съм ти приятел, само се опитвам да ти помогна, не разбираш ли това? – И французинът казваше да, а италианецът го удряше отново, имаше и друг италианец, който седеше в колата си и се бръснеше с помощта на джобно фенерче, закачено над главата му и осветяващо лицето му. Всичко изглеждаше доста странно. Седеше си той там с крем за бръснене по цялото лице и се бръснеше със своя дълъг отворен бръснач. Той просто не обръщаше внимание на случващото се и спокойно се бръснеше в нощта, всичко бе наред, докато французинът не се свлече от стената и не залитна към колата. Французинът сграбчи вратата на колата и извика "помощ!" и италианецът го удари отново, "аз съм ти приятел, аз съм ти приятел !"