Чарлс Буковски - Записки на стария мръсник

Ако не рискуваш, никога няма да спечелиш.

Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.

Можеш да затвориш тигър в клетка, но никога няма да си сигурен дали е укротен. При хората е по-лесно.

Ако искаш да разбереш къде е Господ, попитай пияницата.

В окопите няма ангели.

Липсата на болка означава край на осезанието; всяка наша радост е сделка с дявола.

Разликата между изкуството и живота е в това, че изкуството е по-поносимо.

По-интересен ми е някой жив американски клошар, отколкото някой мъртъв древногръцки бог.

Няма нищо по-скучно от истината.

Добре уравновесеният индивид е луд.

Почти всеки се ражда гений и го погребват идиот.

На смелия му липсва въображение. Обикновено причина за страхливостта е липсата на подходяща диета.

Половото сношение е да нариташ смъртта в задника, докато си пееш.

Когато хората управляват правителства, те не се нуждаят от правителства; дотогава ние ще сме прецакани.

Интелектуалецът е човек, който казва прости неща по труден начин; човекът на изкуството казва трудни неща по прост начин.

Всеки път, когато ходя на погребение, се чувствам сякаш съм ял сладкиши от пшенични зародиши.

Капещи кранове, пръдни от страст, спукани гуми – всички те са по-тъжни от смъртта.

Ако искаш да разбереш кои са ти приятели, нека те осъдят и пратят в затвора.

Болниците са място, където се опитват да те убият, без да ти обяснят защо. Студената и премерена жестокост на американската болница не е причинена от лекарите, които са се преуморили от работа или които са свикнали и са отегчени до смърт, тя е причинена от лекари, на които се плаща твърде много,твърде много за твърде малко свършена работа и на които невежите се възхищават като на вещери лечители, докато повечето от лекарите не могат да различат космите на задника си от настъргана целина.

Преди някой столичен ежедневник да покаже някакво зло, той измерва собствения си пулс.

Край на картоните от ризи.

Ето ви една коледна приказка, дечица – съберете се около мен.

– А – каза приятелят ми Лу, – мисля, че се сетих.

– Така ли?

– Ахам.

Налях още вино.

– Ние работим заедно – продължи той.

– Така е.

– Ти имаш дар слово, разказваш интересни истории, без значение дали са истински или не.

– Истински са.

– Искам да кажа, че няма значение, слушай сега, ето какво ще направим. Надолу по улицата има един скъпарски бар, знаеш го – при Молино. Влизаш значи там и всичко, което ти трябва, са пари за първото питие, ще съберем пари. Ти сядаш и си пазиш питието и се оглеждаш за някой, дето вади пачка, там ходят разни дебелаци, забелязваш го и отиваш при него. Използвай някакъв претекст, сядаш до него и го подхващаш, включваш на глупостите, ще му хареса, ти дори имаш речника, когато си на градус, една нощ даже твърдеше, че си хирург, описа ми цяла операция на мезентерий на дебелото черво, така, значи той ще ти купува питиета цяла нощ, ще пие цяла нощ. Не му позволявай да спира.

И когато дойде време да затварят, ти го водиш на запад близо до "Алварадо Стрийт", водиш го на запад покрай уличката... казваш му, че ще му намериш някое младо хубаво путе, кажи му каквото ти дойде, само го водиш на запад, аз те чакам в уличката с това.

Лу се протегна зад вратата и се появи с бейзболна бухалка. Беше много голяма бухалка, поне килограм и двеста грама.

– Боже господи, Лу! Ти ще го убиеш!

– Оо, няма , не можеш да убиеш пиян, знаеш го! Може би ако е трезвен, бих го убил, но пиян – само ще загуби съзнание, взимаме портфейла и офейкваме в различни посоки.

– И последното нещо, което ще си спомни – отбелязах аз, – е, че е бил с мен.

– Така е.

– Искам да кажа, че той ще ме запомни , може би размахването на бухалката е по-добрият край на акцията.

– Трябва да размахам бухалката, това е единственият начин да се справим, защото не съм по твоята част с глупостите.

– Не са глупости.

– Тогава ти беше хирург, искам да кажа...

– Остави, нека така да се изразя – не мога да направя такова нещо, да подмамя будала, защото в същността си аз съм добър човек, не съм такъв.

– Ти не си добър, ти си най-долният кучи син, когото някога съм срещал, затова ме кефиш. Искаш ли да се бием сега? Иска ми се да те сборя. Ти удряш първи. Като бях в мините, веднъж се млатихме с един с дръжки на кирки, той ми счупи ръката с първата тупалка и всички решиха, че ме е победил, преборих го с една ръка. След боя не беше същият. Смахна се, постоянно говореше с разкривена уста, ей така за нищо. Ти удряш първи.