Чарлс Буковски - Записки на стария мръсник

Нищо.

Гореше екзотична папрат, докато се къпе, хвърляше питиета в лицето на иконома си.

Богато копеле, хитрец си беше той. Истински стар мръсник. Плюещ в червата на розите.

Продължи да реве там на масата, докато пушех от скъпите му пури.

– Помогни ми! О, Господи, помогни ми! – изкрещя той.

Беше време.

– Чакай малко – казах му аз.

Отидох до чекмеджето и взех колана, и после той се наведе, качен върху масата, и цялата тази бяла месеста каша, този космат отвратителен задник, и аз замахнах и го шибнах здраво с катарамата на колана, отново и отново:

ФРАС! ФРАС!

ФРАС! ФРАС! ФРАС!

Той падна от масата като рак, търсещ море. Изпълзя на пода и аз го последвах с катарамата.

ФРАС!

ФРАС!

ФРАС!

Докато отново изкрещяваше два-три пъти, аз се наведох и го изгорих с пурата.

После се просна на земята, усмихнат.

Влязох в кухнята, където адвокатът му седеше и пиеше кафе.

– Свърши ли?

– Аха.

Той отброи пет десетачки и ги хвърли през масата, сипах си кафе и седнах, пурата все още беше в ръката ми. Хвърлих я в мивката.

– Господи – казах аз. – Боже господи.

– Мда – обади се адвокатът. – Предишният издържа само месец.

Седяхме там и отпивахме от кафето, кухнята беше хубава.

– Ела и следващата сряда – рече той.

– Защо ти не го направиш вместо мен? – попитах аз.

– Аз ? Прекалено чувствителен съм!

Двамата се засмяхме и аз пуснах 2 бучки захар.

Той се изсули през шахтата на пералнята и докато се из- мъкваше, Максфийлд го удари с дръжката на брадвата, като му счупи врата. Преджобихме го. Бяхме объркали човека.

– Уф, мамицата му – каза Максфийлд.

– Уф, мамицата му – казах аз.

Качих се горе и се обадих.

– Заек овен кей рем – казах аз.

– Стреляй педераст проклет куц – отвърна Стайнфелт.

– Призраци – казах аз. – Призраци долу леко.

– Да ти го начукам – отговори Стайнфелт.

Затвори.

Когато слязох долу, Максфийлд правеше свирка на трупа.

– Винаги съм те подозирал – рекох аз.

– Гадняр гадняр ви ме – той вдигна устата си, за да ми отговори.

– Това пък какво общо има? – попитах аз.

– Пляк – отвърна той.

Седнах върху неработещата пералня.

– Слушай, ако искаме да имаме по-добър свят – подех аз, – не трябва само да се бием по улиците, трябва да се бием във и със умовете си. Освен това ако жените ни не могат да поддържат ноктите на краката си чисти, работата е ясна: не могат да поддържат и путките си чисти. Преди да ощипеш женски задник, накарай я да си събуе обувките.

– Пляк – каза той. Стана, задоволен, и извади очните ябълки на трупа, с джобното си ножче, дръжка със свастика. Приличаше на Селин [10] Френски писател, лекар, нихилист и антисемитист. Причисляван към бийт поколението в английскта и американската литература. – Бел. прев в най-добрата му форма, глътна очните ябълки.

Двамата седнахме и зачакахме.

– Чел ли си "Съпротива, бунт и смърт" [11] Сборник есета на Албер Камю, публикувани една година след смъртта му през 1961 г. – Бел. Прев. ?

– Страхувам се, че да.

– Крайната опасност предпоставя крайна надежда.

– Имаш ли джойнт? – попитах.

– Разбира се – отвърна той.

Веднага щом свих коза и го запалих, се пресегнах и притиснах червения крайчец в косматата му китка.

– Ох, по дяволите! – рече той. – Ох! Престани де!

– Имаш късмет, че не го заврях в косматия ти задник.

– Де тоя късмет.

– Съблечи се.

Той ме чу.

– Разтвори си бузите.

– Полагам клетва – каза той. – към...

Шеразада [12] Има предвид операта „Шехеразада“ на Римски-Корсаков. на Римски-Корсаков [13] Има предвид операта "Шехеразада" на Римски-Корсаков. – Бел. Прев. се разнесе по жиците над главите ни, напъхах го, не, напъхах червеното крайче.

– Исусе – каза той.

Държах го вътре.

– Защо вдигнаха тази врява?

– Исусе – каза той.

– Попитах те нещо! Защо го направиха?

– Направиха го – отвърна той, – направиха го, защото го направиха, аз съм рожба на невежеството си!

– Хайде да стигнем до дъното на това нещо – предложих аз, като вкарах цялата горяща цигара. Коктейли.

– Исусе – каза той, – ох, сладък Исусе!

– Почти всеки човек знае докъде стига малоумието му, но кой може да изживее краткия сладък блясък на неговия изпадащ в екстаз-мекстаз гений?

– Само ти, Чарлс Буковски!

– Ти си великолепен човек, Максфийлд.

Извадих цигарата, помирисах я, не, дръпнах си и я хвърлих.

– По мъжки задник биеш всички, бейби – казах аз. – седни.