Чарлс Буковски - Записки на стария мръсник

Тази неделя проповедникът говори за "Развратните алкохолици, които носят грях и срам на общността", единствено Маги не беше в затвора, тя бе много религиозна, седеше на първата редица с високо кръстосани крака, от амвона проповедникът можеше да гледа право в краката ѝ. Почти успяваше да види пликчетата ѝ. В панталоните му нещо започна да става, амвонът, за късмет, скриваше от погледите тази негова част. Трябваше да гледа през прозореца и да продължи да говори, докато нещото в панталоните му отмина.

Хари загуби работата си. Хенри продаде къщата, проповедникът го направи с Маги. Шърли се омъжи за телевизионен техник. Хари седеше със скръстени ръце край празните клетки, а птиците гладуваха и умираха по улиците. Щом видеше поредната мъртва птица на улицата, той пак удряше жена си. Хенри играеше комар и изпи парите за шест месеца.

Аз се казвам Хенри. Чарлс е второто ми име. Когато умря майка ми, не беше лошо. Мило католическо погребение. Димящи пръчици, затворен ковчег, когато умря баща ми, беше сложно. Оставиха ковчега отворен и гаджето на стареца се доближи до ковчега... целуна тази мъртва глава и оттам тръгна историята.

П.С. – не можеш да чукаш птица, ако не можеш да я хванеш.

Най-хубавото на модерната газова сушилня за дрехи е, разбира се, начинът, по който суши дрехите, а Кралят ме ритна в задника пет пъти, един два три четири пет, и аз се озовах в Атланта. Много по-зле от Ню Йорк, по-разбит, по-луд, по-болен, по-слаб; шансовете ми колкото на някоя 53-годишна курва или колкото на паяк в горски пожар, така или иначе, вървях по улицата, беше нощ и беше студено и на Господ не му пукаше, и на жените не им пукаше, и на тъпия редактор не му пукаше, на паяците не им пукаше, те не можеха да пеят, не знаеха името ми, но студът го знаеше и улиците ближеха корема ми, студен и празен, хаха, улиците знаеха доста, и аз вървях в калифорнийска бяла риза (стара) и навън беше кучи студ и аз почуках на една врата, беше около 9 вечерта, близо 2 000 години след като Христос се беше отказал, и вратата се отвори и се показа мъж без лице. Казах трябва ми стая, виждам, че имате табела "стаи под наем", той рече не ме кефиш. Така че не искам да ме безпокоиш.

Всичко, което искам, е стая, казах, много е студено, ще ти платя, може да нямам достатъчно пари за цяла седмица, но просто искам да избягам от студа, не е лошо, че ще умра, лошо е, че се чувствам изгубен.

Майната ти, отвърна той. Вратата се затвори.

Вървях по улици, чиито имена не знаех, не знаех накъде да вървя, тъгата идваше оттам, че нещо не беше наред, и аз не можех да го формулирам, висеше в главата ми като Библия, каква шибана безсмислица, какъв начин да те объркат. Никаква географска карта, никакви хора. Никакъв звук, само оси. Камъни, стени, хуят и топките ми се мандахерцаха безчувствено, можех да изкрещя на улицата каквото и да е и никой нямаше да чуе, на никого нямаше да му пука.

Не че трябваше да им пука. Не молех за любов, но имаше нещо много странно. В книгите никога не се говори за това. Родителите никога не говорят за това. Но паяците знаеха. Майната му.

За пръв път забелязах, че всяко нещо, ПРИТЕЖАВАНО ОТ НЯКОГО, има КЛЮЧАЛКА, всичко беше заключено. За поука на крадците и скитниците, и ненормалните, Америка Прекрасната.

След това видях една черква, не обичам кой знае колко черквите, особено когато са претъпкани с хора. Но в 9 вечерта не ми се вярваше да е така. Качих се по стълбите.

Хей, хей, жено, ела да видиш какво е останало от мъжа ти.

Можех да седна там и да подишам вонята, вероятно да намеря някакъв смисъл в Господ, вероятно да му дам шанс. Дръпнах вратата.

Шибаното нещо бе заключено, слязох обратно по стълбите.

Продължих да вървя по улиците, завивайки на ъглите без причина, продължих да вървя, сега беше върху ми. Стената. Мъжете се страхуват от нея. Не само от това да не бъдат допуснати някъде, но също и от липсата на приятел, та нищо чудно, помислих си, че от това може да ти се дръпне лайното от страх, да те убие. Евтиният им трик е да се намъкнат и да се лепнат, ти имай всякакви видове карти в портфейла си. Пари, застраховка, автомобил, легло, прозорец, тоалетна, котка, куче, цвете, музикален инструмент, свидетелство за раждане, неща, заради които да се ядосваш. Врагове, поддръжници, чували с брашно, клечки за зъби. Здрав задник, вана. Фотоапарат, вода за уста. О, боже, ооооо. Ключалки (потъни в тях, плувай, изтъркай им гърба) (всичко, което имаш – натъпчи го в себе си като чифт перки, гумени криле, резервен кур в лекарско шкафче).