Чарлс Буковски - Записки на стария мръсник

– Как така тук никой никога не ходи в бара надолу по улицата?

И онзи ми каза:

– Това е гангстерски бар. Влезеш ли там, ще те очистят.

Довърших си питието, станах и тръгнах натам.

Беше доста по-чисто в онзи бар. Много едри младоци седяха наоколо, някак навъсени, стана съвсем тихо.

– Искам един скоч и вода – казах на бармана.

Той се престори, че не ме чува.

Аз поусилих звука:

– Барман, казах, че искам един скоч и вода!

Той почака доста време, после се обърна, дойде до мен с бутилката и ме обслужи, пресуших чашата.

– Още едно.

Забелязах млада дама, която седеше сама. Изглеждаше самотна. Изглеждаше добре, изглеждаше добре и самотна. Имах някакви пари. Не помня откъде имах парите, взех си питието, отидох и седнах до нея.

– К'во искаш да чуеш на джубокса?

– Каквото и да е. Каквото ти харесва.

Заредих музиката, не знаех кой съм, но можех да заредя джубокс. Тя изглеждаше добре, как може да изглежда толкова добре и да седи сама?

– Барман! Барман! Още 2! Едно за дамата и едно за мен!

Надушвах смърт във въздуха, и сега, когато я надушвах, не бях съвсем сигурен дали мирише добре или не.

– К'во ш' пиеш, милинка? Кажи на човека!

Бяхме пили половин час, когато едно от двете едри момчета, седящи в другия край на бара, стана, бавно дойде до мен. Застана отзад, наведе се. Тя беше отишла до кенефа.

– Слушай, приятел, искам да ти КАЖА нещо.

– Давай, за мен е удоволствие.

– Това е момичето на шефа. Ако продължаваш да се навираш, ще те пречукат.

Точно така каза: "Пречукат". Беше досущ като на кино. Той се върна и седна, тя излезе от кенефа, седна до мен.

– Барман! – казах аз, – още две.

Продължих да зареждам джубокса и да говоря, после аз самият трябваше да отида до кенефа. Отидох до мястото, където пишеше МЪЖЕ, и забелязах, че надолу има много стълби. Мъжкият кенеф им беше там долу. Колко странно. Слязох по първите няколко стъпала и после забелязах, че ме следват двете едри момчета, които седяха на другия край на бара. Не ме беше толкова страх от тая работа, колкото ми беше странно. Нямаше какво друго да направя, освен да продължа да слизам по стъпалата, стигнах до писоара, разкопчах си дюкяна и започнах да пикая. Леко пиян, видях как се стоварва бухалката, мръднах главата си само малко и вместо да го поема с ухото си, го получих точно по тила. Светлините станаха на кръгчета и запремигаха, но не беше толкова зле. Доизпиках се, прибрах си го и си закопчах дюкяна, обърнах се. Те стояха там и ме чакаха да се катурна.

– Извинете ме – казах аз, После минах между тях, качих се по стъпалата и седнах, бях пропуснал да си измия ръцете.

– Барман – казах аз, – още две.

Кръвта почна да тече. Извадих си кърпичката и я задържах на тила си. После двете едри момчета излязоха от кенефа и седнаха.

– Барман – кимнах към тях, – две за ей ония господа.

Още джубокс, още приказки, момичето не се махна от мен. Не разбирах повечето от това, което казваше, и тогава трябваше пак да пикая, станах и отново се отправих към МЪЖКАТА тоалетна. Докато минавах, едното от едрите момчета каза на другото:

– Не можеш да убиеш тоя кучи син. Той е луд.

Те не слязоха пак, но когато се върнах горе, не седнах пак при момичето, бях доказал нещо си и вече не ми беше интересно. Пих там до края на нощта и когато барът затвори, всички излязохме навън и говорихме, и се смяхме, и пяхме. Последните няколко часа бях пил с едно чернокосо хлапе, то дойде при мен.

– Слушай, ела при нас в бандата, ти си куражлия, трябва ни човек като тебе.

– Мерси, приятел, оценявам го, но не мога. Благодаря все пак.

След това си тръгнах, винаги старото чувство за драматизъм.

След няколко пресечки спрях патрулка, казах им, че няколко моряци са ме пребили и обрали, заведоха ме в спешното и седях под ярка електрическа светлина с един доктор и една сестра.

– Сега ще заболи – ми каза той. Иглата започна да влиза, не усетих нищичко, чувствах, че сякаш държа себе си и всичко останало под здрав контрол. Слагаха ми някаква превръзка, когато посегнах и сграбчих крака на сестрата, стиснах я за коляното, хареса ми.

– Хей! Какво ти става, по дяволите?

– Нищо. Само се шегувам – казах на доктора.

– Искате ли да приберем тоя тип? – попита едно от ченгетата.

– Не, заведете го у тях. Имал е тежка нощ.

Ченгетата ме закараха, добро обслужване. Ако бях в Лос Анджелис, щяха да ме бутнат в изтрезвителя. Като стигнах до стаята си, изпих бутилка вино и си легнах.

Не отидох за отварянето на стария бар в 5.30. Понякога правех така. Понякога си стоях в леглото цял ден. Около 2 следобед чух няколко жени да си говорят пред прозореца.