Чарлс Буковски - Записки на стария мръсник

Люпилото на изкуствата подобно люпилото на революционерите лази заедно с най-невъобразимите въшлясали ненормалници, които търсят утешение в кока-кола, защото не могат да си намерят работа нито като миячи на чинии, нито могат да рисуват като Сезан. Ако шаблонът не те иска, остава ти единствено да се молиш или да работиш за нов шаблон. И когато откриеш, че този шаблон не те иска, тогава защо не някой друг? Всеки е доволен по своя си начин.

Все пак на моята възраст се радвам, че живея в тази епоха. МАЛКИЯТ ЧОВЕК ПРОСТО СЕ УМОРИ ДА ПОЕМА ТОЛКОВА МНОГО ЛАЙНА. Случва се навсякъде – Прага, Уотс [5] Жилищен район в Лос Анджелис. Място на жестоко расово насилие през 1965 г. – Бел. Прев. , Унгария, Виетнам, не е правителството. А Човекът срещу правителството. Човекът, който не може вече да бъде мамен от бяла Коледа с гласа на Бинг Крозби и боядисани великденски яйца, които трябва да са скрити от децата, а децата да се ПОТРУДЯТ, ЗА ДА ГИ НАМЕРЯТ, за бъдещите президенти на Америка, чиито лица на телевизионните екрани трябва да те накарат да изтичаш в банята и да повърнеш.

Харесва ми това време, харесва ми това чувство, младите най-накрая започнаха да мислят, и младите стават все повече и повече, но всеки път, когато намерят свой водач, изразяващ чувствата им, този водач бива убит. Старите и окопаните са уплашени, те знаят, че революцията може да проникне през избирателните списъци по американския начин. Можем да ги убием без куршум, можем да ги убием просто като станем по-истински и по-човечни и не гласуваме за боклуците, но те са умни. Какво ни предлагат? Хъмфри или Никсън. Както казах, студено лайно, топло лайно, все си е лайно.

Досега не са ме пречукали единствено поради факта, че аз съм малко лайно, аполитичен. Аз наблюдавам, не взимам ничия страна освен тази на човешкия дух, което в крайна сметка звучи доста повърхностно, като уличен търговец, но което означава главно моя дух, също и твоя дух, защото ако не съм истински жив, как ще те видя?

Човече, иска ми се да видя хубав чифт обувки на краката на всеки по улицата и всеки да получава добро чукане и храна на корем. Боже, за последно чуках през 1966 и оттогава съм на чекии, никоя чекия не може да се сравни с вълшебната дупка.

Тежки времена, братя, и аз не знам точно какво да ви кажа. Бял съм, но трябва да призная – не се предоверявайте на тази работа с боята – подвеждаща е, а аз не харесвам и измамни лайна, но съм виждал доста от вас, черни момчета, които могат да ме накарат да повръщам по целия път от Венис Уест до Маями Бийч. Душата няма кожа; душата има само същина, която иска да ПЕЕ, в крайна сметка не можете ли да я чуете, братя? Нежно, не можете ли да я чуете, братя? Едно чукане и нов кадилак няма да решат проклетия проблем. Попай ще е с едно око и Никсън ще е вашият следващ президент. Христос се изплъзна от кръста и сега ние сме заковани към скапаняка, черно-бели, бялочерни, напълно.

Изборът ни почти не е избор, ако се движим твърде бързо, сме мъртви, ако не се движим достатъчно бързо, сме мъртви, това не са нашите карти. Как ще сереш с напъхана в задника ти християнска запушалка, дълга 2 000 фута?

За да се научите, не четете Карл Маркс, много сух боклук. Моля ви, учете се от духа. Маркс е само танкове, пърпорещи из Прага, не позволявайте да ви хванат по този начин, моля ви. Преди всичко четете Селин. Най-великият писател от 2 000 години, разбира се, ЧУЖДЕНЕЦЪТ на Камю трябва да свърши работа. ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ, БРАТЯТА, всичко на Кафка. Всички произведения на неизвестния писател Джон Фанти. Разказите на Тургенев. Избягвайте Фокнър, Шекспир и особено Джордж Бърнард Шоу, най-високопарната фантазия на Вековете, реално, надуто с истини лайно с невероятни политически и литературни връзки. Единственият от по-младите, за които се сещам, дето има ясно и сигурно бъдеще и лиже задници, когато се наложи, е Хемингуей, но разликата между Хемингуей и Шоу е в това, че Хемингуей е написал няколко добри ранни творби, докато Шоу до края на живота си е писал повърхностни и тъпи лайна.

Та тук смесваме Революцията и Литературата и те си пасват, някак си всичко пасва, но мен ме наляга умора и чакам утрешния ден.

Дали Човекът ще почука на вратата ми? На кого му пука?

Надявам се, че с това съм успял да ви разлея чая.

Така ли свършва всичко? Смърт през носа на всичко? Колко икономично. Колко плагиатско. Колко брутално. Суров хамбургер, зарязан и смърдящ на печката.

Той повърна на гърдите си, твърде зле му беше, за да се мръдне.