Чарлс Буковски - Записки на стария мръсник

Всички реки ще прелеят, но все още си текат в коритата, учителите те шибат с показалки и червеите изяждат зърното; те монтират огнестрелните си оръжия върху триножници и коремите са бели, и коремите са черни, и коремите са кореми, бият хората заради самия побой, съдилищата са места, където първо се пише краят, а всичко, което предхожда, е просто водевил. Хората биват вкарвани в стаи за разпит и излизат полухора или направо нехора. Някои се надяват на революция, но когато се бунтуваш и издигаш новото си правителство, откриваш, че новото ти правителство си е същият стар Татко, само че си е сложил картонена маска. Чикагските момчета сигурно сгрешиха, като фраснаха по главата готините момчета от пресата – този удар по главата може би ще ги накара да си размърдат мозъка, а големите вестници – с изключение на ранния "Ню Йорк Таймс" и някои издания на "Дъ Крисчън Сайънс Монитор" – престанаха да мислят с обявяването на Първата световна война. Ти можеш да съсипеш "Оупън Сити" заради отпечатване на нормална част от човешкото тяло, но когато ритнеш по задника редактора на вестник с едномилионен тираж, по-добре внимавай, той току-виж започнал да пише истината за Чикаго и за всяко друго място. Рекламодателите да вървят по дяволите, може да успее да напише само една колонка, но тази колонка би могла да накара един милион читатели да се замислят – за разнообразие – и никой не е сигурен какво ще се случи после, но бравата е здраво залостена: когато ти се предлага избор между Никсън и Хъмфри, все едно ти се налага да избираш дали да ядеш топли или студени лайна.

Никъде не се случват много промени, нещата в Прага обезкуражиха доста момчета, които забравиха за Унгария, те висяха в парковете с плакати на идола си Че, със снимки на Кастро в амулетите си, произнасяха ООООООООМММММ ОООООООМММ, докато Уилям Бъроуз, Жан Жене и Алън Гинзбърг ги водеха, тези писатели станаха мекушави, перковци, превърнаха се в курешки, в жени – не в хомо, а в жени – и ако бях ченге, щях да намлатя изкуфелите им кратуни, обесете ме за това. Душата на писателя на улиците бива изсмукана от идиотите. Има едно-единствено място за писане и то е САМ пред пишещата машина, писател, който трябва да излезе на улицата, е писател, който не познава улицата. Видял съм толкова фабрики, бардаци, затвори, барове, оратори, колкото 100 човека за 100 живота. Да излезеш на улицата, когато си си създал ИМЕ, е да хванеш лесния път – те убиха Томас [2] Дилън Томас (1914-1953) – уелски писател. – Бел. Прев. и Бехън [3] Брендан Бехън (1923-1964) – ирландски драматург. – Бел. Прев. със своята ЛЮБОВ, с уискито си, с идолопоклонничеството си, с путката си, те полуубиха други петдесет човека. КОГАТО ОСТАВЯШ ПИШЕЩАТА СИ МАШИНА, ОСТАВЯШ ОРЪЖИЕТО СИ И ПЛЪХОВЕТЕ ПРИИЖДАТ. Камю започна да изнася речи пред академиите и тогава писането му умря. Камю не започна като оратор, а като писател; не автомобилна катастрофа причини смъртта му.

Когато някои от приятелите ме питат: "Защо не изнасяш поетични четения, Буковски?", те просто не разбират защо казвам "не".

И така, имаме Чикаго, имаме Прага и няма никаква разлика от преди. Малкото момче ще бъде напляскано по задника и когато (и ако) малкото момче порасне, то ще пердаши задници, аз по-скоро виждам Клийвър като президент, отколкото Никсън, но това няма голямо значение, тези проклети революционери, които се търкаляха вкъщи, пиейки бирата и ядейки храната ми и перчейки се с жените си, едно трябва да научат – нещата трябва да идват отвътре навън, не можеш ей така да дадеш на някой ново правителство като нова шапка и да очакваш различен човек под шапката. Той ще продължава да си има своите тъпи склонности и пълен стомах и пълен комплект на Дизи Гилеспи няма да промени това. Много хора се кълнат, че ще има революция, но на мен ще ми е ужасно неприятно да видя всички тези хора убити напразно. Искам да кажа, че може да убиеш повечето хора и да не убиеш нищо, а неколцина свестни мъже са принудени да си отидат, и после докъде стигаш: правителство НАД хората, нов диктатор в овче облекло; идеологията беше само средство за поддържане на картечния огън.

Онази вечер някакво хлапе ми каза (седеше в средата на килима, много одухотворено и красиво на вид):

– Смятам да запуша всички канали, целият град ще плува в лайна!

Е, хлапето вече ми бе разказало достатъчно лайна, в които да се погребе целият Лос Анджелис и половин Пасадена.

После рече:

– Имаш ли още бира, Буковски?