Чарлс Буковски - Записки на стария мръсник

Но революционерите ще изгорят музея, според тях горенето е отговор на всичко, ще изгорят и баба си, ако не тича достатъчно бързо, и после ще се огледат за вода или за някого, който може да направи операция на апендикса, или за някого, който може да попречи на наистина лудите да им прережат гърлата, докато спят. И имат намерение да открият колко плъхове живеят в града, не човешки плъхове, а плъхове, плъхове, и ще разберат, че плъховете са последното нещо, което се дави, изгаря, гладува; че те са първото нещо, което може да намери храна и вода, защото правят това от векове без чужда помощ. Плъховете са истинските революционери, истинските нелегални, но те не ти искат задника, освен за да го изгризат, и не се интересуват от ОООООООООМММ.

Аз не казвам да се откажете, аз съм за истинския човешки дух, където и да е той, където и да се крие, какъвто и да е той. Но се пазете от каубоите, които правят нещата да звучат добре и ви изоставят на някое плато с четири безкомпромисни ченгета и осмина-деветима от националната гвардия и само пъпът ви е последна молитва. Момчетата, които крещят по градските паркове, призовавайки ви да се жертвате, обикновено са най-далече, когато започнат престрелките, те искат да живеят, за да напишат мемоарите си.

Преди се мамеше с религията, не измамата на голямата църква, която беше досада, всеки се отегчаваше, включително проповедникът. Исусе, как само не спираха, аз ходех там пиян, сядах и гледах, особено след като ме изхвърлят от баровете, беше по-добре от това да хвана пътя за вкъщи и да се хвана за питона. Най-добрите места на религиозни мошеници бяха Лос Анджелис, следван от Ню Йорк и Фили. Тези проповедници бяха артисти, човече, те почти ме караха да се търкалям по пода. Повечето от тях се съвземаха след махмурлук, с кръвясали очи, нуждаеха се най-вече от $$$ за някакво пиене или дори за боцкане, не знам, мамка му.

Те почти ме караха да се търкалям по пода и аз бях доста спокоен и доста уморен, беше по-добре от някоя путка дори ако кефът е само наполовина. Искам да благодаря на тези симпатяги, повечето от тях негри, извинете, чернокожи, за някои забавни нощи; мисля, че ако някога съм писал поезия, може би съм откраднал нещо от тях.

Но сега тази игра изчезва, просто Бог не им плащаше наема или не изникваше с бутилка вино, независимо колко крещяха, или мърляха последните си чисти дрехи по онзи под. Бог рече ЧАКАЙТЕ, но е трудно да ЧАКАШ, когато си с празен стомах и душата ти не се чувства съвсем добре, и може би ще доживееш само до 55, и последния път, когато Бог се яви, беше преди почти 2 000 години, и тогава той направи няколко евтини циркаджийски номера, позволи на някакви евреи да го надхитрят, сетне офейка от сцената. Човек дяволски се уморява от страданието. Зъбите в устата му са достатъчни, за да убият него или все същата жена във все същия малък град.

Религиозните шарлатани настъпват заедно с революционните шарлатани и не можете да различите задник от путка. Братя, осъзнайте това и ето ви началото, слушайте внимателно и ето ви началото, преглътнете всичко и сте мъртви. Бог се показа иззад дървото, отнесе змията и райската стегната путка и сега Карл Маркс хвърля златни ябълки от същото дърво, най-често гримиран като негър.

Ако има борба, а аз вярвам, че има, винаги е имало, тя е тази, която създаде Ван Гоговците и Малеровците, както и Дизи Гилеспиевците и Чарли Паркъровците, то моля ви, пазете се от лидерите си, защото сред вашите редови членове има мнозина, които биха предпочели да бъдат директори на "Дженеръл Мотърс", отколкото да изгорят бензиностанцията на "Шел" на ъгъла, но понеже не могат да имат едното, взимат другото, това са човешките плъхове на вековете, които са ни държали там, където сме. Това е Дубчек, който се връща от Русия половин човек, изплашен от психическа смърт, човек най-накрая трябва да научи, че е по-добре да умре с бавно отрязани топки, отколкото да живее по какъвто и да било друг начин, глупаво? Не по-глупаво от най-голямото чудо. Но ако сте хванати в капана, винаги разберете за какво ще ви изтъргуват, точно за какво, иначе душата ви ще рухне. Казанова прокарвал пръсти, ръце по дрехите на дамите, докато мъже били разкъсвани на парчета в кралския двор; но Казанова също умрял – едно старче с голям пенис и дълъг език и без никакъв кураж. Ако кажа, че е живял добре, ще е вярно; ако кажа, че мога да плюя на гроба му, без да ми мигне окото, също ще е вярно. Жените обикновено тичат след най-големия глупак, когото могат да намерят; ето затова човешката раса е на днешното дередже: ние завъдихме умните и издръжливи Казанови, кухи отвътре като шоколадовите великденски зайчета, с които залъгваме горките си деца.