Чарлс Буковски - Записки на стария мръсник

Неговата курва кръстоса високо крака и ми показа ефектни розови бикини, така че аз станах и му донесох бира.

Революция звучи много романтично, нали така. Но не е. Тя е кървища и черва и лудост; тя е убити малки деца, които се изпречват на пътя, тя е малки деца, които не разбират какво става, мамицата му. Тя е твоята курва, твоята жена, изкормена с щик и после изнасилена в задника, докато ти гледаш тя е мъже, измъчващи мъже, които са се смеели на анимационното филмче "Мики Маус". Преди да се заемете с нещото, решете къде е духът и къде ще бъде духът, когато то свърши. Не съм съгласен с Достоевски – " Престъпление и наказание", – че никой няма право да отнема човешки живот, но може би първо е нужен малко размисъл, разбира се, огорчението е в това, че отнемат нашите животи, без да изстрелят и един куршум. Аз също съм работил за жалки надници, докато някой дебелак е изнасилвал четиринайсетгодишни девици в Бевърли Хилс. Виждал съм да застрелват хора заради това, че са се забавили пет минути в кенефа. Виждал съм неща, за които дори не ми се говори, но преди да убиете нещо, уверете се, че имате нещо по-добро, с което да го замените; нещо по-добро от политически опортюнист, който бълва ненавист и безсмислици в градския парк. Ако ще ви излиза през носа, гледайте да получите нещо по-добро от трийсет и шест месеца гаранция, все още не съм видял нищо друго освен тази емоционална и романтична жажда за Революция; не съм видял нито един убедителен лидер или реалистична платформа със застраховка СРЕЩУ предателството, което досега винаги е следвало, ако ще убивам човек, не искам да го видя заменен от точно копие на същия човек и на същия начин. Ние прахосваме историята като шайка пияници, хвърляйки заровете в мъжкия кенеф на местния бар. Срамувам се от това, че съм член на човешката раса, но не искам да допринасям повече за този срам, искам да остържа част от него.

Едно е да говориш за Революция, докато стомахът ти е пълен с чужда бира и да пътуваш с шестнайсетгодишна бегълка от Гранд Рапидс; едно е да говориш за Революция, докато трима изперкали писатели с международна слава те карат да се вихриш в играта на ООООООООООМММ; друго е да я предизвикаш, друго е тя да се е състояла. Париж, 1870-1871, 20 000 души убити на улиците, улиците, плувнали в кръв като в порой, и плъховете изпълзяват и ядат телата, и хората изгладнели, съсипани, незнаещи вече какъв е бил смисълът, излизат и изтръгват плъховете от труповете и ядат плъховете. И къде е Париж тази вечер? И какво е Париж тази вечер? И моят приятел има намерение да прибави лайна отгоре на това и се усмихва, е, той е на двайсет и чете главно поезия, а поезията е само мокър парцал в легена.

И марихуана. Те винаги приравняват марихуаната с Революцията. Марихуаната просто не е чак толкова добра, за Бога. Ако легализират марихуаната, половината от хората ще спрат да пушат, сухият режим създаде повече пияници от брадавиците на баба ми. Само това, което ти е забранено, искаш да правиш, кой иска да чука жена си всяка вечер? Или поне веднъж седмично?

Има много неща, които бих желал да направя, първо, бих желал да попреча на такива много грозни хора да се кандидатират за президент, после, бих променил музеите, няма нищо по-потискащо и по -смрадливо от музея. Защо се е увеличил процентът на тригодишните момичета, задявани по стълбите на музеите, никога няма да разбера. Първо, бих сложил поне по един бар на всеки етаж; само това би стигнало за всички заплати и биха се отпуснали пари за възстановяване и спасяване на някои от рисунките и на ронещия се съблезъб тигър, чийто задник започва да прилича повече на джоб с осем билярдни топки, после бих сложил рокбанда, суингбанда и симфоничен оркестър на всеки етаж плюс три-четири хубави на вид жени, които да се разхождат наоколо и да гледат добре. Човек не научава нищо или не вижда нищо, освен когато вибрира, повечето хора се заглеждат в съблезъбия зад витрината и просто отминават, леко засрамени и леко отегчени.

Нима не виждате онзи човек и жена му, всеки с бира в ръка, как наблюдават съблезъбия и си говорят.

– Ама че работа, виж тези бивни! Малко приличат на слонски, а?

И тя ще каже:

– Скъпи, хайде да се прибираме и да се любим!

И той ще отвърне:

– Дума да не става! Не и докато не сляза до сутерена и не видя този "Спад" [4] Марка изтребители. – Бел. Прев. от 1917. Казват, че Еди Рикенбакер сам го е управлявал, хванал е седемнайсет шваби. Освен това чувам, че имат "Пинк Флойд" там долу.