Чарлс Буковски - Записки на стария мръсник

– Законите на обществото и законите на природата са различни, нашето общество е противоестествено, затова още малко и ще бъдем запратени по дяволите. Жената интуитивно знае, че мошеникът оцелява в нашето общество, и затова предпочита него. Интересува я само да роди дете и да го отгледа благополучно.

– Значи казваш, че жените са ни докарали до ръба на ада, където днес се намираме, така ли?

– Казва се "женомразец".

– А Джими Девънпорт е Цар.

– Цар на пикаещите. Мацката ни предаде и атомните яйца си лежат натрупани навсякъде около нас...

– Наречи го "женомразец".

Мое вдигна бутилката бира:

– За Джими Девънпорт!

Андерсън вдигна неговата:

– За Джими Девънпорт!

Пресушиха бутилките си.

Мое отвори още две.

– Двама самотни мъже, стоварващи вината върху жените...

– Ние наистина сме си две лайна – заключи Андерсън.

– Ъхъ.

– Слушай, сигурен ли си, че не познаваш някоя и друга мацка, а?

– Може би.

– Що не пробваш?

– Тъпак – каза Мое, после стана и отиде до телефона, набра номер.

Изчака.

– Шарийн? – каза той. – О, Шарийн... Лy. Лу Мое... помниш ли ме? Купонът на "Катела Авеню". У Лу Бринсън... много як купон, разбира се, знам, че се държах гадно, но го направихме, помниш ли? Винаги съм те харесвал, лицето, мисля, че заради лицето, толкова класически черти. Не. Само две-три бири. Как е Мери Лу? Мери Лу е готина. Имам един приятел... какво? Преподава философия в Харвард. Без майтап, ама пичът е естествен, знам, че Харвард е училище по право! Но какво от това, и при тях се моткат разни Имануел Кантовци! Какво? Шеви 65. Току-що му платих последната вноска, кога? Пазиш ли си още оная зелената рокля с шантав колан, дето виси около задника? Не се будалкам, много е секси, и красива, продължавам да те сънувам, също и пилета сънувам, какво? Майтап, а Мери Лу? Окей. Екстра, ама ѝ кажи, че този човек е много почтителен. Умен, срамежлив, от тоя род... а, далечен братовчед. Мериленд. Какво? Абе имам прочута рода! Верно ли? Сега ти се бъзикаш. Както и да е, той е в града и е свободен, не, разбира се, че не е женен! Защо да те лъжа? Не, не спирам да мисля за теб... за онзи висящ колан... знам, че звучи изтъркано... класа, ти си страхотна класа, разбира се, радио и печка, в "Стрип" ли? Там има само една шепа хлапета. Да взема бутилка ли? ... Добре, извинявай, не, не казвам, че си стара, божичко, нали ме знаеш какви ги дрънкам, не, щях да се обадя, но ме разпределиха извън града, колко е годишен? 32, но изглежда по-млад. Май някаква стипендия е спечелил, скоро ще ходи в Европа, да преподава в Хайделберг. Не бе, не те занасям, в колко часа? Добре, Шарийн. До скоро, миличка.

Мое затвори телефона, седна, взе си бирата.

– Имаме един час на разположение, професоре.

– Един час? – попита Андерсън.

– Един час. Трябва да си напудрят катеричките, нали знаеш как е.

– За Джими Девънпорт! – каза професорът от Харвард.

– За Джими Девънпорт! – каза кондукторът.

Пиха до дъно.

Телефонът иззвъня.

Той седеше на килимчето, издърпа за кабела целия телефон на пода. После вдигна слушалката. Имаше сигнал.

– Ало? – каза той.

– Маккълър!

– Ъхъ?

– Минаха 3 дни.

– От кое?

– Откакто не си идвал на работа.

– Майсторя лайденова стъкленица.

– Какво е това?

– Апарат за съхранение на статично електричество, изобретен от Кунеус от Лайден през 1746 г.

Затвори телефона и след това го хвърли през стаята, слушалката падна, довърши бирата си и отиде да сере. Вдигна си ципа и се върна в другата стая.

– ТА РАМ – пееше той. – ТА РАМ ТА РАМ ТА РА РАМ!

Харесваше саксофона на Хърб А. Исусе, каква кисела меланхолия.

– РА РАМ

РА РАМ ТА РА РАМ ТА ТАМ...

Когато седна в средата на килима, там беше дъщеря му, на три години и половина, той пръдна.

– Ей! Ти ПРЪДНА! – каза тя.

– ПРЪДНАХ! – каза той. И двамата се засмяха.

– Фред – каза тя.

– Ъ?

– Трябва да ти кажа нещо.

– Давай.

– На мама ѝ извадиха всичките лайна от дупето.

– Така ли?

– Да, тези хора бръкнаха с пръсти в дупето ѝ и извадиха всичките лайна от там.

– Защо говориш така? Знаеш, че няма такова нещо.

– Напротив, има, има! Видях го!

– Иди ми вземи една бира.

– Добре.

Тя изтича в другата стая.

– ТА РАМ – пееше той. – ТА РАМ ТА РАМ ТА РА РАМ! Дъщеря му се върна с бирата.

– Слънчице – каза той, – искам да ти кажа нещо.

– Добре.

– Сега болката е почти тотална. Когато стане тотална, няма да издържа дълго.

– Защо не станеш тъжен? – попита тя.