Чарлс Буковски - Записки на стария мръсник

Нещо любопитно встрани от темата: нямах причина да карам из града на 6 и 7 юни и в негърските квартали. Девет от десет коли се движеха със запалени фарове през деня в памет на Кенеди; на север съотношението намаля до булевард "Холивуд", и по "Сънсет" между "Ла бри" и "Норманди" то стана едно към десет. Кенеди беше бял, приятели. Аз съм бял. Аз не карах със запалени фарове, въпреки това, докато се движех между "Експозишън" и "Сенчъри", ме побиха студени и приятни тръпки, които ме накараха да се почувствам по-добре.

Но както казах, всеки, включително и губернаторът, има уста и почти всеки му е отпуснал края, насаждайки предразсъдъците си и извличайки лична облага от трагедията. Онези, които спечелиха, искат да се задържат и те ще ви кажат колко грешно е всичко това, че трябва да им събуят златните гащи. Аз съм аполитичен, но с тези подвеждащи фалцирани топки, които реакционерите хвърлят, навярно ще ми писне, но пак ще съм в играта.

Дори и спортните журналисти влязоха в играта и както всеки знае, спортните журналисти са най-лоши от най-лошите, когато се стигне до писане и особено когато се стигне до мислене, не знам кое е по-зле – писането им или мисленето им, но така или иначе това е съюз, който ражда само незаконородени и непривлекателни чудовища. Както сигурно разбирате, най-лошата форма на хумор черпи своето мрачно средство от крайното преувеличение, така прави и най-лошата форма на покровителстващия егото и емоциите начин на мислене.

Един спортен журналист в нашия най-голям нестачкуващ вестник каза следното, откъс (докато Р. Кенеди беше в хирургията):

"Бруталният американски щат – нация в хирургията.

Отново Красивата Америка получи куршум в слабините. Страната е в хирургията. Бруталните американски щати. Един куршум е по-мощен от един милион гласове...

Това не е Демокрация, а Умопомрачение. Страна, която кръшка и не наказва престъпниците, не възпитава децата, не затваря лудите...

Президентът на Съединените щати е избран в железарски магазин, по каталог, който се поръчва по пощата...

Свободата е да бъдеш застрелян. "Правото" да убиваш е основно право в тази страна. Мързелът е добродетел. Патриотизмът е грях. Традицията е анахронизъм. Бог е на около трийсет години. Да си млад, е единствената религия, сякаш това е трудно изградена добродетел. "Почтеността" е мръсни крака, презрителна работа. "Любовта" е нещо, за което е нужен пеницилин. "Любовта" е да подаваш цвете на гол младеж с паразити в косата, докато майка ти седи вкъщи с разбито сърце. Обичаш "непознати", не родителите си.

Харесвам хора с пердета на прозорците си, не хора с "подплънки". На следващия, който нарече парите "хляб", трябва да му се заплати в брашно. Омръзнало ми е да ми казват, че трябва да "разбера" злото. Трябва ли канарчето да "разбира" котката?

Конституцията никога не е била схващана като щит срещу дегенерация. Започвате с изгаряне на знамето и свършвате с подпалване на Детройт. Премахвате смъртното наказание за всички, но не и за кандидатите за президент – а президентите...

Божиите хора се превърнаха в хора на Тълпата. Националният химн е писък в нощта. Американците не могат да се разхождат в собствените си паркове, да се качват на собствените си автобуси. Трябва да се затворят в клетка.

"Изправи се, Америка!" – плачат хората, но не им се обръща внимание. "Оголете зъби" – казват те. Заканват се да отвърнат на удара. Лъвът оголва зъби и чакалите побягват. Разтрепераното животно привлича агресора. Но Америка не слуша.

Невротичните студенти с крака на бюрата се провалиха, не биха могли да знаят как да възстановят университетите, които събарят.

Всичко започва с това: обожествяването на безделници, разсипници, страхливци – нахални гости на благосклонната маса на демокрацията, които я преобръщат върху своите смаяни домакини...

... Молете се на Бог лечителите ни да излекуват Боби Кенеди. А кой ще ремонтира Америка?

Харесва ли ви това? Така си и мислех, твърде лесно, преддипломна морава проза, оцветена само от настоящата гледна точка на оцеляването. Карате ли боклукчийски камион? Не е зле. Има по-добри работи, които се вършат зле.

Затворете лудите, но кой е луд? Всички играем своите малки игри в зависимост от позициите на пионките, рицарите, замъците, краля, кралицата, ау! По дяволите! Започвам да звуча като него.

И сега ще се появят психиатрите, мислителите, консултантите, назначените президентски комисии, които ще се опитват да установят какво ни има. Кой е луд, кой е доволен, кой е тъжен, кой – прав, кой – крив. затворете лудите, когато петдесет и пет от шейсет човека, които срещате по улиците, са перковци с професионални неврози и жени и раздори и нямат време да се отпуснат и да разберат къде са или защо са, и когато парите, които са ги движели напред и заслепявали толкова дълго време, престанат да вършат работа, тогава какво ще правим ? Хайде, милички, убийците са сред нас доста отдавна, само че това не беше взрив, а просто човек с лице от дървени стърготини и с очи на отрепка, толкова много мъже като този, също и жени. Милиони.