Чарлс Буковски - Записки на стария мръсник

Добре, старите комарджии не просто изчезват, те умират. тежко и окончателно, на източно Пето авеню или продават вестници отпред с моряшка шапка, преструват се, че всичко е на шега, умът ти е разцепен на две, червата ти къркорят, хуят ти без сладко путе. Мисля, че един от любимите ученици на Фройд, който стана известен философ – бившата ми жена го четеше, – беше казал, че хазартът е форма на онаниране. Много е хубаво да си умно момче и да казваш такива неща. И във всяка поговорка винаги се съдържа минимална истина, ако бях спокойно умно момче, мисля, че щях да кажа нещо такова: "чистенето на нокти с мръсна пила за нокти е форма на онаниране." И може би щях да спечеля стипендия, субсидия, кралски меч на рамо и четиринайсет сексапилни задника. Ще кажа само това, научил съм го от фабрики, пейки в парка, евтина работа, лоши жени, неблагоприятни атмосферни условия в живота – причината средностатистическият човек да бъде на пистата е, че той е подлуден от въртенето на болта, от смахнатото лице на майстора, от ръката на хазяина, от умрелия секс на любовника; данъците, рака, тъгата; дрехи, разпадащи се на третото носене, вода с вкус на пикня, доктори, ръководещи монтажна линия и неприлични офиси, болници без сърце, политици с черепи, пълни с гной... можем да продължаваме, но само ще ни обвинят, че сме злобни и побъркани, а светът прави от всички нас луди мъже (и жени) и дори светиите са побъркани, нищо не е в безопасност, така че, мама му стара, е, добре, според моите сметки аз съм имал само 2 500 чукания, а съм гледал 12 500 конни надбягвания и ако съветвам някого, ще кажа: заеми се с рисуване с водни бои.

Но това, което се опитвам да ви кажа, е, че причината повечето хора да бъдат на хиподрума е, че те са в агония, о, даа, и са толкова отчаяни, че ще рискуват да продължат да агонизират, вместо да се изправят пред сегашното си положение (?) в живота, големите момчета не са толкова некадърни, колкото ги смятаме, те седят на планински върхове и изучават мравешкия въртоп, не мислите ли, че Джонсън се гордее с пъпа си? И не осъзнавате ли, че в същото време Джонсън е един най-големите задници, който някога ни е подстрекавал? Ние сме окачени на куки, шамаросани и накълцани до наивност, до такава степен на наивност, че някои от нас накрая заобичват своите мъчители, защото те са там, за да ни измъчват според логическите линии на изтезанията, изглежда приемливо, тъй като там не се показва нищо друго, трябва да е правилно, защото друго няма. Какво? Санта Анита е там. Джонсън е там. И по един или друг начин ние ги държим там. Сами строим уредите за мъчения и крещим, когато гениталиите ни са разкъсани от лудия пазач, който размахва сребърен кръст (златото е свършило), нека тогава да обясним защо някои от нас, ако не повечето от нас, ако не всички, са там в ден като 22 март 1968, следобед в Аркадия, Калифорния.

Край на петото надбягване, победител е дванайсетият кон Куодрънт. Ставката е 5/2 и аз трябва да спечеля точно навреме, конят спечели убедително, като тичаше покрай други коне по правата и дърпаше напред, заложил съм десет за победа и съм $40 назад, и чакам официалното съобщение. Ставка 5/2 плаща между $7 и $7.80, така че залог от десет за победа означава да ми изплатят между $35 и $39. Изчислявам, че съм горе-долу на чисто, конят беше номер три на линията и ставката не помръдна от 5/2 по време на залагането. Официалното изплащане на печалбите просветна на таблото:

5:40

Точно на тотализатора, пет и четиридесет-оооо! Което е между 8/5 и 9/5 и изобщо не е 5/2. В началото на седмицата за една нощ удвоиха таксата за паркинг на пистата от 25 на 50 цента, съмнявам се, че са увеличили заплатите на обслужващия персонал, прибираха и двата долара за влизане вместо $1.95. Значи $5.40. Мамка му. Тих небивал стон премина през трибуната и пистата, гледал съм около 13 000 надбягвания, но никога не съм виждал такова нещо. Таблото не греши, виждал съм залагания при 9/5, които да плащат $6, и други незначителни вариации, но никога не съм виждал 5/2 да изплаща при почти 8/5, нито пък съм виждал падане от 5/2 за един миг (последния), от 5/2 на близо 8/5. Трябваше да са приели почти немислимо едър залог в последния момент, за да се случи това.

Тълпата взе да ги освирква:

– УУУ! УУУ! УУУ!

После утихна, после пак започна.

– УУУ! УУУ! УУУ!

И всеки път, щом подхванеше, продължаваше по-дълго. Тълпата надушваше гнило и алчност, пак я порязаха. $5.40 означаваше, че ще ми изплатят $27.00 вместо възможните $39. И аз не бях единственият потърпевш, усещаше се как тълпата се гърчи, ужилена, за мнозина от тях всяко надбягване означаваше да си платят наема или да не го платят, да ядат или да не ядат, да си изплатят колата или да не я изплатят.