Чарлс Буковски - Записки на стария мръсник

– Не си бе, братче. Разбирам какво искаш да кажеш. Знаеш ли, сетих се, в апартамента на едно гадже, познавах я бегло, един приятел ме изпрати там. Появих се с бутилка и ѝ пуснах една десетачка. Не беше зле и никакво духовно сближаване, никакви емоции, изтърколих се, чувствайки се доста свободен, загледах се в тавана, изтегнах се и я изчаках да се изкъпе, тя се пресегна под леглото, извади един парцал и ми го подаде, за да се избърша, той направо ме разби, проклетият парцал беше почти целият вкоравен. Но аз се направих на спец. Намерих меко местенце и се избърсах, отне ми малко време, докато намеря мекото местенце. Тогава тя използва парцала, измъкнах се бързо оттам. И ако искаш да наречеш това пуританско, така да е, наречи го пуританско.

И двамата замлъкнаха за известно време, пиейки бирата.

– Но дай да не се правим на кретени – подхвърли Мое.

– Мм? – попита Андерсън.

– Има и свестни жени.

– Мм?

– Ахам, в смисъл, когато всичко върви добре, веднъж имах едно гадже, леле майко, абсолютно съкровище, и никакви претенции за чувства или нещо такова.

– Какво стана?

– Умря млада.

– Кофти.

– Кофти, да. За малко не пукнах от препиване.

Те работеха върху бирите си.

– Как става така? – попита Андерсън.

– Как става кое?

– Как става така, че за почти всичко сме на едно мнение.

– Нали затова сме приятели, предполагам, това е смисълът на приятелството: да споделяш предразсъдъците на опита.

– Мое и Андерсън. Отбор, трябва да ни вземат на Бродуей.

– Залата ще бъде празна.

– Ъхъ.

(мълчание, мълчание, мълчание) после:

– Бирата става все по-блудкава и по-блудкава. Вече я правят гадна.

– Ъхъ. Гарса. Никога не бих спечелил с Гарса.

– Процентът му не е висок.

– Но сега, след като Гонсалес изгуби оная кранта, може да язди по-добре.

– Гонсалес. Той не е достатъчно голям и силен, конете му винаги губят темпо на завоите.

– Той прави повече пари от нас.

– Това не е трудно.

– Така е.

Мое хвърли бутилката си към кошчето, не уцели.

– Никога не съм бил спортист – рече той. – Боже, в училище винаги ме посочваха предпоследен, когато избираха отбор, точно преди малоумния идиот. Уинчъл му беше името.

– Какво стана с Уинчъл?

– Сега е президент на компания за производство на стомана.

– Боже.

– Искаш ли да чуеш останалата част?

– Защо не?

– Героят. Хари Дженкинс. Сега е в "Сан Куентин".

– Боже. Добрите хора ли са в затвора или лошите?

– И добрите, и лошите.

– Бил си в затвора, как е там?

– Същото е.

– Какво имаш предвид?

– Имам предвид, че това си е светско общество в друга среда, разделят се на групи според занаята, мошениците не другаруват с крадците на коли. Крадците на коли не другаруват с изнасилваните, изнасилваните не другаруват с ексхибиционистите. Всички мъже биват оценявани според това, заради което са ги пипнали, например онзи, който снима мръсни филми, стои доста високо в тяхната йерархия, докато педофилът – много ниско.

– Как ги оценяват?

– Според дейността им.

– Ясно. А каква е разликата между човека в пандиза и обикновения човек, който срещаш на улицата?

– Човекът в пандиза е карък, който се е пробвал.

– Печелиш, все още имам нужда от мацка.

Мое отиде до хладилника и извади още бири. Седна и отвори две.

– Аа, мацка – рече той. – Лафим си като петнайсетгодишни хлапаци, просто вече не мога да забивам гаджетата. Не мога да се провирам през досадните вратички, да изпипвам малките подробности. Някои мъже си имат вроден усет – сещам се за Джими Девънпорт. Божичко, какво суетно ужасно малко лайно беше, но жените го обожаваха, ужасен изрод, след като ги изчукаше, отиваше до хладилниците им и се изпикаваше в отворените купи със салати и в кутиите с мляко, навсякъде, където можеше, мислеше, че е много забавно. После мадамата се появява и сяда, очите ѝ пълни с любов към копелето, водеше ме по апартаментите на гаджетата си, за да ми покаже как го прави, и дори ме вреждаше понякога, та затова бях там и гледах, но изглежда, че най-красивите жени винаги се мъкнат с най-ужасните лайна, най-очевидните измамници, или просто съм ревнив, изопачена ли ми е представата?

– Прав си, братче. Жената обича измамника, защото той лъже много изкусно.

– Добре, ако предположим, че е вярно – това, дето жената създава потомство с измамника, – по тоя начин не се ли разрушава законът на природата, според който силният се съешава със силния, и какво общество ще имаме?