Чарлс Буковски - Записки на стария мръсник

И скоро ще разполагаме с докладите на психиатрите, които, както консултантите по бедността, дето ни уведомиха, че някои хора гладуват със стомаха си, ще ни информират, че някои хора гладуват е мозъка си, и после всичко ще бъде забравено до следващото малко емоционално незначително убийство или подпалване на град, и после отново ще се съберат и ще произнесат глупавите си малки познати речи, ще потрият ръце и ще изчезнат като лайна в клозета, наистина изглежда така, сякаш на тях им пука, докато не се разпусне комисията по равновесието, и тези психиатърчета, които изваждат вълшебните си аса, мамят ни с думи, като ни обясняват, че това е така, защото майка ви е имала деформиран крак и баща ви е пиел, и пиле се е изсрало в устата ви, когато сте били на три години, и следователно сте хомосексуалист или оператор на металорежеща преса, всичко освен истината: просто поради факта, че някои хора се чувстват зле, защото животът им е лош и че той би могъл лесно да бъде подобрен, но не, психиатрите със своите механични обяснения, които един ден ще се окажат напълно погрешни, ще продължат да ни убеждават, че всички сме луди, и ще им се плаща добре за тази работа. Ние просто не приемаме нещата правилно. Помните ли някоя от песните?

или:

Това, което няма да ни кажат, е, че лудите, убийците в действителност произлизат от нашия сегашен начин на живот, нашия стар американски начин на живеене и умиране. Господи, това, че привидно не роптаем, е чудо! И тъй като сме доста мрачни, нека при това положение да приключим с безгрижно фантастично говорене за лудостта. Веднъж бях в Санта Фе и си говорих, не, по-скоро пиех с един приятел, който беше известен психиатър, и по време на пиенето се наведох и го попитах:

– Джийн, кажи ми, луд ли съм? Хайде, приятелю, нека да знам. Мога да го понеса.

Той изпи питието си, сложи го на масичката за кафе и ми отговори:

– Първо трябва да ми платиш хонорара.

Тогава разбрах, че поне единият от нас е луд. Губернатора Рейгън и спортните журналисти от Лос Анджелис ги нямаше, и вторият Кенеди не беше още убит, но докато седяхме в една стая с него, имах странното чувство, че нещата не са наред, изобщо не са наред и няма и да бъдат, няма да бъдат в продължение на поне още две хиляди години.

Е, сега, приятелю във военни дрехи, ти напиши твоето...

– Край – каза той. – Мъртвите спечелиха.

– Мъртвите спечелиха, спечелиха, спечелиха – каза Мое.

– Кой спечели играта? – Андерсън попита Мое.

– де да знам.

Мое отиде до прозореца, видя да минава някакъв американец. Извика през прозореца:

– Хей, кой спечели играта?

– "Пиратите", 3 на 2 – отвърна американецът.

– Чу, нали? – Мое попита Андерсън.

– Ъхъ, "Пиратите", 3-2.

– Чудя се кой ли е спечели деветото надбягване.

– Това го знам – отговори Мое. – Космонавт II. 7 на едно.

– Кой яздеше?

– Гарса.

Седяха на бири. Още не бяха твърде пияни.

– Мъртвите спечелиха – каза Андерсън.

– Кажи нещо друго – каза Мое.

– Ами много скоро трябва да си намеря женска, иначе ще откача.

– Цената винаги е твърде висока, забрави.

– Знам. Но не мога да го забравя, почват да ми се присънват шантави сънища, че чукам пилета в задниците.

– Пилета? Получава ли се?

– В съня се получава.

Те смучеха бирите си. Двамата бяха стари приятели, прехвърлили трийсетте, имаха скапана работа. Андерсън беше женен веднъж, разведен веднъж, две деца някъде. Мое бе женен два пъти, разведен два пъти. Едно дете някъде. Беше събота вечер, седяха в апартамента на Мое.

Андерсън метна във въздуха празна бирена бутилка, която описа голяма дъга. Приземи се върху другите бутилки в голямото кошче за боклук.

– Знаеш ли – обади се той. – на някои мъже просто не им върви с жените, на мен никога не ми е вървяло, цялата работа ми се струва ужасно досадна, а щом приключи, чувстваш се така, сякаш наистина са те преебали.

– Опитваш се да се майтапиш ли?

– Нали разбираш какво искам да кажа: изпързалян, изигран. Пликчетата на пода със съвсем малко лятно лайняно петно върху тях и тя отива с бавна стъпка към банята, победоносно. Ти лежиш там, загледан в тавана, оная работа ти е увиснала, и се чудиш какво, по дяволите, означава това, знаейки, че трябва да слушаш тъпото ѝ дърдорене до края на вечерта... а аз също имам дъщеря, хмм, слушай, мислиш ли, че съм пуритан или педал, или нещо такова?