Карлос Сафон - Играта на ангела

Перспективата да отида в дома на Андреас Корели без предварителна покана, за да го разпитам относно странното съвпадение, че нашият разговор и пожарът се бяха случили практически по едно и също време, никак не ме блазнеше. Инстинктът ми подсказваше, че когато издателят реши, че иска да ме види отново, ще го направи motu proprio 34 34 По собствена инициатива (лат.). ; нямах желание да ускорявам тази и без друго неизбежна среща. Разследването на пожара вече бе в ръцете на инспектор Виктор Грандес и неговите два булдога, Маркос и Кастело, които явно ми бяха отредили почетно място в списъка на своите любимци. Колкото по-настрани се държах от тях, толкова по-добре щеше да е за мен. При това положение единствената изпълнима алтернатива оставаше ръкописът и неговата връзка с къщата с кулата. Години наред си бях казвал, че неслучайно съм се озовал да живея на това място, но сега тази идея взе да придобива друго значение.

Реших да започна от кътчето, в което бях пратил на заточение голяма част от вещите и принадлежностите, останали от предишните обитатели на дома. Измъкнах ключа от последната стая в коридора от кухненското чекмедже, където бе стоял години наред.

Не бях влизал там, откакто работниците от електрическата компания бяха прокарали кабелите в къщата. Когато пъхнах ключа в ключалката, усетих от дупката струя студен въздух, която облъхна пръстите ми, и установих, че Изабела имаше право; стаята наистина излъчваше странна миризма, която навяваше мисли за мъртви цветя и прясно изкопана пръст.

Отворих вратата и веднага закрих с ръка носа и устата си. Смрадта бе наистина силна. Пипнешком потърсих ключа на лампата, но голата електрическа крушка, която висеше от тавана, не се запали. Светлината, идваща откъм коридора, разкриваше очертанията на камарата кутии, книги и сандъци, които бях затворил на това място преди години. Разгледах всичко с погнуса. Стената в дъното бе изцяло закрита от голям гардероб от дъбово дърво. Коленичих пред една кутия, която съдържаше стари снимки, очила, часовници и други дребни лични вещи. Заех се да ровя из нея, без сам да зная точно какво търся. След малко изоставих това начинание с въздишка. Ако очаквах да открия някакви сведения, трябваше най-напред да си съставя план за действие. Тъкмо се канех да изляза от стаята, когато чух как вратата на гардероба започна полека да се отваря зад гърба ми. Струя леден и влажен въздух ме лъхна в тила. Обърнах се бавно. Вратата на гардероба се бе открехнала и аз можах да зърна вътре старите рокли и костюми, които висяха на закачалките си, проядени от времето, и се полюшваха като водорасли под вода. Студеното течение, което разнасяше онова зловоние, идваше тъкмо оттам. Станах и се приближих до гардероба, без да бързам. Разтворих вратите му широко и с две ръце разделих настрани дрехите, които висяха от закачалките. Дървото в дъното на мебелта бе изгнило и бе започнало да се рони. Зад него забелязах нещо като гипсова стена, в която се бе отворила дупка, широка няколко сантиметра. Наведох се към нея, мъчейки се да видя какво има оттатък, но мракът бе почти непрогледен. Слабата виделина от коридора, която се процеждаше през дупката, едвам хвърляше нишка мъглява светлина от другата страна. Усещах само спарения въздух. Доближих око до отвърстието, опитвайки се да зърна нещичко от онова, което се намираше оттатък стената, но в този миг един черен паяк се подаде през дупката. Отстъпих рязко назад и паякът побърза да пропълзи във вътрешността на мебелта и да се скрие в сенките. Затворих вратите на гардероба и излязох от стаята. Заключих я и прибрах ключа в първото чекмедже на скрина, поставен в коридора. Зловонието, което до момента бе стояло затворено в онова помещение, сега се бе разнесло из коридора като някаква отрова. Проклех часа, в който ми бе хрумнало да отворя тази врата, и излязох на улицата, надявайки се да забравя, па макар и само за няколко часа, мрака, стаен в самото сърце на тази къща.

Злополучните идеи никога не идват сами. За да отпразнувам, че съм открил нещо като камера обскура, скрита в моето жилище, отидох до „Семпере и синове“ с идеята да поканя книжаря на обед в „Мезон Доре“. Семпере старши тъкмо четеше едно прекрасно издание на „Ръкопис, намерен в Сарагоса“ на Потоцки 35 35 Ян Непомуцен Потоцки (1761–1815) — полски аристократ, писател, етнолог, египтолог, лингвист и пътешественик. „Ръкопис, намерен в Сарагоса“, е най-известната му творба. и хич не щеше и да чуе за моето предложение.