Карлос Сафон - Играта на ангела

— Господин Мартин, предполагам, че вече сте узнали за случилото се тази сутрин.

— Знам само каквото прочетох във вестника. И онова, което ми разказа Усойницата…

— Усойницата?

— Извинете. Госпожица Ерминия Дуасо, асистентка на директорите на издателството.

Маркос и Кастело размениха поглед, който трудно се поддаваше на описание. Грандес се усмихна.

— Интересен прякор. Кажете ми, господин Мартин, къде бяхте снощи?

Блажени невинните! Този въпрос ме свари неподготвен.

— Въпросът е рутинен — изясни инспекторът. — Опитваме се да установим къде са се намирали всички лица, които евентуално са имали някакви отношения с жертвите през последните дни. Служители, доставчици, роднини, познати…

— Бях с един приятел.

Щом изрекох това, веднага съжалих, че съм избрал точно тези думи, което не убягна от вниманието на Грандес.

— Един приятел?

— По-скоро човек, свързан с моята работа. Издател, с когото имах уговорена среща снощи.

— Бихте ли могли да кажете до колко часа бяхте с този човек?

— До късно. Всъщност останах да нощувам в неговия дом.

— Разбирам. И как се нарича това лице, което определяте като свързано с вашата работа?

— Корели. Андреас Корели. Френски издател.

Грандес си записа името в малък тефтер.

— Фамилията като че ли е италианска — отбеляза инспекторът.

— Истината е, че не знам с точност от каква националност е той.

— Понятно е. И този господин Корели, каквото и да е неговото гражданство, би ли могъл да потвърди, че снощи сте били заедно?

Свих рамене.

— Предполагам, че да.

— Предполагате?

— Всъщност съм сигурен. Че защо да не потвърди?

— Нямам представа, господин Мартин. Имате ли някакъв повод да мислите, че не би го сторил?

— Не.

— Значи темата е приключена.

Маркос и Кастело ме гледаха така, сякаш не бях изрекъл и една вярна дума, откакто бяхме седнали в кафенето.

— И за да привършим, бихте ли могли да ми изясните естеството на срещата, която имахте снощи с този издател с неопределена националност?

— Господин Корели пожела да се види с мен, за да ми отправи едно предложение.

— Предложение от какъв характер?

— Професионален.

— Разбирам. Навярно е искал да напишете книга?

— Точно така.

— Кажете ми, обичайно ли е след делова среща да оставате да нощувате в жилището на договарящата страна, ако можем да я наречем така?

— Не.

— Но вие казвате, че сте пренощували в дома на този издател.

— Останах, защото не се чувствах добре и мислех, че няма да ми стигнат силите да се прибера вкъщи.

— Може би вечерята ви е понесла зле?

— В последно време имах някои проблеми със здравето.

Грандес кимна със скръбно изражение.

— Световъртеж, главоболие… — допълних аз.

— Но разумно ли е да приемем, че вече се чувствате по-добре?

— Да. Много по-добре.

— Радвам се да го чуя. Със сигурност изглеждате завидно. Нали така?

Кастело и Маркос кимнаха бавно.

— Всеки би казал, че голям товар ви е паднал от сърцето — отбеляза инспекторът.

— Не ви разбирам.

— Имам предвид тези световъртежи и неразположения.

Грандес разиграваше целия този фарс с вбесяващ усет за темпо.

— Простете невежеството ми относно тънкостите на вашата професионална сфера, господин Мартин, но не е ли вярно, че сте имали сключен договор с двамата издатели за срок, който изтича след шест години?

— След пет.

— И този договор не ви ли е обвързвал изключително, да го кажем така, с издателската къща на Баридо и Ескобиляс?

— Да, такива бяха условията.

— В такъв случай защо ви трябваше да обсъждате предложението на един конкурент, щом вашият договор не ви е позволявал да го приемете?

— Това беше най-обикновен разговор. Нищо повече.

— Разговор, който все пак се е превърнал в соаре в дома на този господин.

— Моят договор не ми забранява да разговарям с трети лица. Нито пък да нощувам извън къщи. Свободен съм да спя, където намеря за добре, и да говоря с когото поискам за каквото поискам.

— Разбира се. Нямах намерение да загатвам обратното, но все пак ви благодаря, че ми изяснихте този момент.

— Има ли още нещо, което мога да ви изясня?

— Само една малка подробност. При положение, че господин Баридо е починал, ако, не дай Боже, господин Ескобиляс не се възстанови от раните си и също се спомине, издателството ще се разтури и подобна участ ще сполети и вашия договор. Нали не греша?

— Не съм сигурен. Не зная точно при какъв режим е била учредена фирмата.