Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

В четвъртък от пресата напипаха тази история и за да се застраховат, добавиха, че съпругата на Хари избягала със съдружника му. Хари не стъпи в клуба цяла седмица и някои от нас вече се питаха дали няма да се откаже от финала и да остави Едуард да спечели служебно, след като резултатът и без друго бе предрешен. В организационния комитет на турнира обаче нямаше никаква вест от Хари, която да им даде основание да смятат, че срещата се анулира, тъй че те продължиха да си действат, все едно не беше станало нищо. В деня на самия финал вечерях заедно с Едуард Шримптън тук, в клуба. Той беше в добра форма. Хапна съвсем малко и не пи нищо, освен чаша вода. Ако ме беше попитал тогава, нямаше да заложа и пени на Хенри Нюман, дори и изгледите за него да бяха десет към едно.

Всички вечеряхме горе, на третия етаж, тъй като по нареждане на комитета това помещение трябваше да остане свободно, за да могат да настанят тук шейсет души, разположени в квадрат около дъската. Финалът трябваше да започне в 9:00 часа. В 8:40 вече не беше останало нито едно свободно място, а зад квадрата имаше и два реда правостоящи — не всеки ден ни се удаваше възможността да видим един световен шампион в действие. В 8:55 Хари все още го нямаше и някои от членовете вече взеха да нервничат. Щом удари девет, съдията отиде при Едуард и си размени няколко думи с него. Видях, че Едуард поклаща глава, изразявайки несъгласие, и се отдалечава. Точно в този момент, когато вече смятах, че съдията ще трябва да заеме категорична позиция и да обяви служебна победа за Едуард, Хари влезе в залата — напет, издокаран в смокинг, с няколко номера по-малък от костюма, който носи тази вечер. Едуард незабавно отиде при него, ръкува се сърдечно със своя съперник и двамата заедно се отправиха към средата на помещението. Още с първото хвърляне на заровете вече се долавяше напрежение за изхода на мача. Членовете чакаха да видят как Хари ще се справи с първата игра.

В този момент пурата угасна за пореден път. Аз се приведох напред и му поднесох запалена клечка.

— Благодаря ти, скъпо момче. И така, докъде бях стигнал? А, да, първата игра. Е, Едуард едва я спечели и аз се запитах дали не успява да се съсредоточи, или се е успокоил прекомерно, докато е чакал своя съперник. По време на втората игра на Хари му потръгна и той спечели без всякакво усилие. От този момент нататък играта се превърна в изкусно водена битка и когато резултатът стана 11:9 в полза на Едуард, атмосферата в залата бе като наелектризирана. По време на деветата игра вече наблюдавах по-внимателно и забелязах, че в един момент Едуард си позволява да прибегне до защитна стратегия, оставяйки капия в противниковото поле — дребна грешка в преценката, която не би убягнала само на опитен играч. Запитах се колко ли още такива почти недоловими грешки бях подминал. Хари продължи с победа в деветата игра, постигайки резултат 18:17 в своя полза. Наблюдавах още по-усърдно, когато Едуард направи само онова, което бе необходимо, за да му донесе победа в десетата игра, а с прибързано изигран чифт — достатъчно, за да загуби единайсетата и да докара резултата до 20 равни, тъй че всичко щеше да зависи от последната игра. Обзалагам се, че онази вечер никой не напусна залата, нито остана спокойно облегнат назад; част от членовете на клуба даже се бяха струпали по первазите на прозорците. Помещението беше изпълнено с алкохолни изпарения и гъст дим от пури, но когато Хари взе чашката със заровете за последната игра, можеше да се чуе подрънкването на малките кубчета от слонова кост, преди да чукнат на дъската. В тази последна игра на Хари пак му вървяха заровете, а доколкото успях да видя, Едуард направи само една дребна грешка в началото, но тя бе достатъчна, за да даде на Хари играта, мача и шампионата. След последното хвърляне на заровете всички в помещението, в това число и Едуард, почетоха новия шампион със ставане на крака и бурни овации.

— Някой друг от членовете на клуба разбра ли какво всъщност се е случило през онази нощ?

— Не, не мисля — отвърна Ерик. — Със сигурност не и Хари Нюман. Коментарите после бяха, че през целия си живот Хари никога не бил играл толкова добре, само какъв достоен шампион бил, особено в този тъй труден за него период.

— Едуард каза ли нещо?

— Че това му бил най-трудният мач от Монте Карло насам и че само можел да се надява следващата година да му бъде даден шанс за реванш.

— Но явно не е успял — рекох, за пореден път вдигайки поглед към таблото. — Няма победа в клубния шампионат.