Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

— Нищо необичайно — безизразно заяви Лили. — Понякога за нас достъпът до архивите е по-лесен, отколкото за национална агенция, която се занимава с морския живот.

— Да, макар че вече сте разполагали с данните, преди Сандекър да ги поиска.

Лили не предложи коментар. А и не трябваше. Мрачното му изражение беше достатъчно основание за Пит да продължи.

— Една вечер преди няколко месеца се срещнах случайно с офицер-свързочник в един бар. Времето течеше бавно и никой от нас нямаше настроение за по-голяма компания или за момичета, така че просто си седяхме двамата с чашите, докато затвориха заведението. Той току-що бе приключил дежурството си в радиокомуникационната станция в Смайтфорд на Хъдсън бей, Канада — комплекс от двеста радиомачти, разположени във формата на огромна чиния на площ от четири хиляди декара. Не ме питай за името и чина му, за да можете да го приберете и да го обвините в издаване на военна тайна. Така или иначе съм ги забравил.

Пит се поколеба за миг, преди да вдигне краката си по-удобно, после продължи:

— Той се гордееше със станцията, особено след като сам бе участвал в конструирането й. Похвали се, че електронното устройство можело да засича всяко радиоизлъчване на север от Ню Йорк, Лондон и Москва. След като привършили с монтирането на апаратурата, любезно им наредили да продължат службата си другаде. Това са само негови предположения, разбира се, но беше убеден, че в момента станцията се използва от Националната разузнавателна агенция, която се е специализирала в подслушване за нуждите на Националната отбрана и Централното разузнавателно управление. Доста интересна хипотеза, като се има предвид, че Смайтфорд е обявен като база за контрол на спътниците.

Лили се приведе:

— И накъде точно биете с всичко това?

— Към двама господа на име Матаджич и О’Райли. И двамата покойници.

— Мислите, че аз съм ги познавал? — полюбопитства Лили.

— Само по име. Не виждам особени основания да ти обяснявам кои бяха те. Ти вече знаеш. Вашите хора в Смайтфорд са засекли съобщението на Матаджич до Сандекър за откриването на отдавна изчезналия „Лакс“. Името е говорело малко на разузнавателните ви специалисти навремето, но електронните им системи несъмнено са ги накарали да настръхнат, когато са регистрирали последното съобщение на летеца, преди черният реактив да взриви самолета и да го запрати в морето. Тук вече краските са се сгъстили. Адмирал Сандекър е постъпил предпазливо и е предложил на бреговата охрана фалшивата версия за изчезнало оборудване, като е поискал въздушен оглед в района, където самолетът на Националната подводна и морска агенция е изчезнал. Не било открито нищо… или поне нищо не е докладвано. Бреговата охрана се заела с работата, но не и Националната разузнавателна агенция — те държали „Лакс“ и мистериозния му екипаж под око от самото начало. Всеки път, когато корабът влизал в радиовръзка с базата си в Исландия, компютрите в Смайтфорд регистрирали точното му разположение. Вече и експертите в щаба ви във Вашингтон започнали да подозират връзка между изгубената подводна сонда и заграбването на рудодобива в Южна Америка, така че се върнали назад и проследили цялото движение на кораба дотогава по атлантическото крайбрежие. А когато Сандекър поискал справка за същото, те дискретно почакали няколко дни, а после просто му предали предварително изготвеното копие.

— Очаквате ли наистина да призная каквото и да е от тези неща?

— Пет пари не давам какво ще признаеш или не — уморено махна с ръка Пит. — Просто ти посочвам някои неща от живота. Ако човек ги съедини, ще се получи името на онзи, когото сте поставили под наблюдение в Исландия.

— А защо мислите, че не е жена? — опита Лили.

— Защото и вие сте стигнали до същото заключение като мен — Кирсти Фирие може да държи под контрол компанията „Фирие“, но Оскар Рондхайм държи под контрол Кирсти Фирие.

— И така се върнахме към Рондхайм.

— А изоставяли ли сме някога темата за него?

— Умни, умни дедукции, майор Пит — измърмори Лили.

— Имаш ли желание да попълниш някои празноти в тях?

— Не, докато не получа специално нареждане, не мога да разкрия подробностите за операцията ни пред външен човек. — В гласа на Лили се усещаха следи от официален тон. — Мога, разбира се, да призная верността на заключенията ви. Бяхте съвсем прав във всичко. Да, Националната разузнавателна агенция прихвана съобщението на Матаджич. Да, проследихме „Лакс“. Да, мислим, че по някакъв начин Рондхайм е свързан с минния синдикат. Извън това обаче подробностите, които бих могъл да ви съобщя официално, са съвсем малко.