Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

— След като станахме толкова добри приятели — усмихна се Пит, — защо не ме наричаш Дърк?

Лили се показа благосклонен.

— Както искаш. Само не ми казвай Джеръм — аз съм Джери. — Протегна ръка. — Добре, приятел. Не ме карай да съжалявам, че съм ти съобщил поверителни данни.

Пит стисна ръката му.

— Дръж се за мен и ще постигнеш всичко.

— Тъкмо от това се боя. — Лили въздъхна и огледа голата околност, като че ли претегляше обрата в събитията. Накрая се върна в действителността и погледна часовника си. — По-добре да се връщаме в Рейкявик. Не си виновен ти, но ме чака напрегната нощ.

— Какъв е дневният ти ред?

— Първо, трябва да се свържа с началството колкото мога по-бързо и да съобщя серийния номер на черния реактив. Ако ни потръгне, ще разполагаме с името на собственика до сутринта. Заради тебе и заради всички неприятности, на които си се подложил, надявам се оттук да излезе важна улика. Второ, ще поразпитам и ще се опитам да разбера къде са държали оня хидроплан. Някой все ще знае нещо. Не е възможно такъв кораб да остане напълно в тайна на толкова малък остров. И трето, двата умалени модела на южноамериканските правителствени сгради. Мисля, че си дал нов обрат на събитията, когато си ги измъкнал от океанските дълбини. Би трябвало да имат някакво практическо приложение. Може да са изключително важни за оня, който ги е изработил, може и да не са. За всеки случай най-добре ще е да помоля Вашингтон да ни изпрати експерт по миниатюрните модели и той да проучи внимателно всеки техен квадратен сантиметър.

— Ефикасно, усърдно и професионално. Давай все така. Лека-полека може и да ми направиш впечатление.

— Ще направя каквото мога — с насмешка каза Лили.

— Ще ти е нужна ли помощ? — попита Пит. — Тази вечер съм свободен.

Усмивката на Лили накара Пит да почувства известна неловкост.

— Ти вече си направил плановете си, Дърк. Бих искал да можехме да си разменим местата, но дългът ме зове.

— Боя се да те попитам какво се върти в злобното ти мозъче — сухо отбеляза Пит.

— Ти отиваш на сбирка, щастливецо. Сбирка, където ще се чете поезия.

— Сигурно се шегуваш.

— Не, сериозно говоря. Поканен си специално от самия Оскар Рондхайм. Макар да подозирам, че идеята е на госпожица Фирие.

Веждите на Пит се сключиха над проницателните му зелени очи.

— Откъде ти е известно това? Как би могъл да го знаеш? Не съм получавал никаква покана, преди да ме вземеш от консулството.

— Това е служебна тайна. Понякога успяваме да направим по един сполучлив фокус.

— Добре, ще ти поставя плюс и ще ти закача червена точка на отчета за деня. — Беше започнало да става хладно и Пит вдигна прозореца си. — Четене на поезия — с отвращение изгъгна той. — Боже, повече от това не може да се иска.

Исландците често спорят дали голямата сграда, разпростряла се на върха на най-високия хълм над Рейкявик, е по-елегантна дори от президентското представително жилище в Бесастадир. Спорът би могъл да продължи, докато двете постройки се превърнат в прах, главно защото липсва истинска база за сравнение. Резиденцията на президента е образец за класическа простота, докато модерното здание на Оскар Рондхайм изглежда като създадено от необузданото въображение на Франк Лойд Райт 20 20 Франк Лойд Райт (1869 — 1959), виден американски архитект. — Бел.пр. .

Цялата улица пред украсените решетки на вратите беше запълнена от лимузини, изработени в най-скъпите автозаводи във всяка страна: „Ролс-Ройс“, „Линкълн“, „Мерцедес-Бенц“, „Кадилак“. Дори един руски ЗИС беше спрял временно на алеята и от него слизаха официално облечените пътници.

Отвъд антрето осемдесет-деветдесет гости се движеха между главния салон и терасата, като разговаряха на най-различни езици. Слънцето, което ту се появяваше, ту се скриваше зад случаен облак, хвърляше ярка светлина през прозорците, макар че вече минаваше девет часът. В отдалечения край на големия салон Кирсти Фирие и Оскар Рондхайм приемаха колоната от представящи се гости под огромен герб с изображение на червен албатрос и поздравяваха всеки поотделно.

Кирсти беше заслепяващо красива в бялата си копринена рокля със златен кант, с елегантно прибрана в гръцки стил руса коса. Рондхайм, висок и подобен на ястреб, се извисяваше до нея, като тънките му устни се разтваряха в усмивка само когато учтивостта го изискваше. Тъкмо поздравяваше руските си гости и ги насочваше към дългата маса, отрупана с редици блюда с черен хайвер и сьомга и украсена с огромна сребърна купа с пуми, когато зениците му се разшириха малко и изкуствената му усмивка замръзна. Кирсти също изведнъж се стегна, когато разговорът на гостите замря в неловко мълчание.