Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

Пит връхлетя в залата с цялото самочувствие на идола на събирането, чиито помпозни прояви бяха нещо редовно. В горния край на стълбите се спря, хвана дръжката на лорнета си, който беше окачен на врата му с тънка златна верижка, сложи стъкълцето пред дясното си око и проучи изумената публика, която безочливо отвърна на погледа му.

Всъщност никой не би могъл да ги укори, дори от гледна точка на етикета. Облеклото на Пит представляваше кръстоска между придворен костюм от времето на Луи XI и бог знае какво. Имаше червено набрано жабо върху яката и на маншетите си, а украсените със сърма жълти бричове изтъняваха и се спускаха в червени велурени ботуши. Около кръста си носеше широк кафяв копринен пояс, чиито пискюли стигаха чак до коленете му. Ако Пит беше търсил смайващ възприятията ефект, целта му бе постигната блестящо. След като извлече максимума от появата си, той изискано се спусна по стъпалата и се отправи към Кирсти и Рондхайм.

— Добър вечер, госпожице Фирие… господин Рондхайм. Много мило от ваша страна, че ме поканихте. Поетичните вечери са несъмнено любимото ми развлечение. Всичката китайска дантела не би ме спряла да присъствам на която и да било от тях.

Тя изумено се вторачи в Пит и устните й се разтвориха. Прегракнало отвърна:

— Оскар и аз се радваме, че успяхте да дойдете.

— Да, добре е, че ви виждаме отново, майоре… — Думите заседнаха в гърлото на Рондхайм, той не се сещаше какво да добави и сграбчи отпуснатата длан на Пит.

Кирсти сякаш усети, че ще се получи конфузна ситуация, и бързо вметна:

— Не сте с униформата си тази вечер.

Пит небрежно подхвърли лорнета си на верижката.

— И слава богу. Униформите са толкова еднообразни, не намирате ли? Реших, че ще е по-весело да дойда цивилен, така че никой да не ме познае. — Изсмя се шумно на левашката си шега, с което накара всички наоколо да се обърнат към тях.

За огромно удоволствие на Пит Рондхайм с явно усилие на волята се усмихна любезно.

— Очаквахме и адмирал Сандекър, както и госпожица Ройъл.

— Госпожица Ройъл ще се появи всеки момент — отвърна Пит, като огледа залата през лорнета си. — За съжаление адмиралът не се чувства добре. Реши да си легне по-рано. Горкият, не мога да го виня след това, което се случи днес следобед.

— Надявам се да не е нещо сериозно. — В гласа на Рондхайм пролича липса на всякаква загриженост за здравето на Сандекър, не по-малко очевидна от внезапния му интерес към причините за неразположението на адмирала.

— За щастие не. Отърва се само с няколко ранички и одрасквания.

— Нещастен случай ли? — попита Кирсти.

— Ужасно, просто ужасно — драматично наблегна Пит. — След като бяхте така любезна да ни заемете корабчето си, ние се отправихме към южното крайбрежие на острова и аз започнах да скицирам отделни особености на пейзажа, докато адмиралът ловеше риба. Към един часа се оказахме потопени в изключително гъста мъгла. Тъкмо се канехме да поемем обратно към Рейкявик, когато някъде в мъглата отекна ужасна експлозия. Взривът строши всички стъкла на кабината около щурвала, които порязаха тук-таме главата на адмирала.

— Експлозия? — Гласът на Рондхайм беше глух и дрезгав. — Имате ли някаква представа на какво се е дължала?

— Не, за съжаление — отвърна Пит. — Нищо не се виждаше. Огледахме се, разбира се, но при видимост до шест метра не открихме нищо.

Лицето на Рондхайм остана безизразно.

— Колко странно. Сигурен ли сте, че не сте видели нищо, майоре?

— Абсолютно — отсече Пит. — Навярно разсъждавате не много по-различно от адмирал Сандекър. Някой кораб вероятно е попаднал на забравена бомба от Втората световна война или пък е избухнал пожар, който е обхванал резервоарите му. Уведомихме местната брегова служба. Но и на тях не им остава нищо друго, освен да изчакат доклад за изчезнал плавателен съд. Общо взето, ужасно преживяване… — Пит се спря, когато видя, че Тиди идва към тях. — А, Тиди, ето те и теб.

Рондхайм отново пусна усмивката си.

— Госпожице Ройъл. — Поклони се и й целуна ръка. — Майор Пит тъкмо ни разказваше за кошмарното ви преживяване днес следобед.

Какъв мръсник, помисли си Пит. Не изчака и секунда, преди да се опита да изкопчи нещо и от нея. Тиди изглеждаше привлекателна и жизнерадостна в синята си рокля, със свободно спускащата се по гърба й светлокестенява коса. Пит небрежно обви ръка около кръста й, после незабелязано за останалите я спусна и я ощипа. Усмихна се, когато погледна големите й кафяви очи — очи, от които лъхаше мъдрост и познание.