Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

— Кога си говорил с адмирала?

— В кабинета му в Националната подводна и морска агенция; по-точно, десет минути след като капитан Коски съобщи по радиото, че вие и доктор Хънуел сте се приземили благополучно на борда на „Катауаба“.

Вратата остана отворена. Отговорът на шофьора съвпадаше с онова, което Пит знаеше — Националната разузнавателна агенция не се беше свързвала със Сандекър от пристигането му в Исландия насам. Пит се озърна около колата. Нямаше признаци за живот, за засада от възможни съучастници. Започна да се отпуска, но се стегна и стисна отвертката така силно, че пръстите го заболяха.

— Добре, имаш думата — спокойно обяви Пит. — Но настоятелно ти препоръчвам да направиш изложението си без каквито и да било движения.

— Няма страшно, майоре. Просто се успокойте и свалете шапката ми.

— Да ти сваля шапката? — повтори безизразно Пит. Поколеба се за миг, после бавно махна шапката на шофьора със свободната си лява ръка.

— Отвътре е, прикрепен към ръба на горната част. — Гласът на шофьора беше тих, но властен. — Двадесет и пет калибров колт. Вземете го и махнете проклетата отвертка от ухото ми.

Все така с едната си ръка Пит вдигна подгъва, потри с палец двата малки пълнителя, за да се увери, че пистолетът е зареден, после затвори отвора и вдигна ударника.

— Това е добре. Сега излез спокойно от колата и си дръж ръцете така, че да мога да ги виждам. — Отпусна отвертката и я извади от ухото на шофьора.

Шофьорът излезе бавно и отиде към предницата на колата, където се опря на калника. Повдигна дясната си ръка и разтри ухото си намръщен.

— Умен похват, майоре. Не е описан в никоя от книгите, които познавам.

— Трябва да четеш повече — отбеляза Пит. — Забиването на шиш за лед през тъпанчето в мозъка на неподозиращата жертва е стар трик, използван от платените убийци в гангстерските войни много преди и ти, и аз да сме били родени.

— Трудно ще ми е да забравя толкова болезнен урок.

Пит се измъкна, отвори предната врата на колата докрай, застана зад нея като зад щит и продължи да държи пистолета насочен към сърцето на шофьора.

— Казваш, че си говорил с адмирал Сандекър във Вашингтон. Опиши ми го. Ръст, коса, жестове, подредба на кабинета — всичко.

На шофьора не му трябваше повече. Говори няколко минути и завърши, като изреди някои от любимите жаргонни изрази на адмирала.

— Паметта ти е много добра — почти буквална.

— Имам фотографска памет, майоре. Със същия успех бихте могли да чуете описанието ми на адмирал Сандекър и прочетено от досие. Да вземем например един ваш словесен портрет. Майор Дърк Ерик Пит. Роден преди точно тридесет и две години, четири месеца и дванадесет дни в болницата Хоуг, Нюпорт бийч, Калифорния. Името на майката е Барбара, на бащата Джордж Пит, щатски сенатор. — Шофьорът продължи да гъгне, като че ли повтаряше заучен наизуст текст, както си и беше. — Няма нужда да описвам трите ви редици лентички за бойни постижения, които никога не носите, нито сериозната ви репутация като покорител на женски сърца. Но ако искате, мога да опиша подробно, час по час, действията ви, откакто напуснахте Вашингтон.

Пит махна с пистолета.

— И това стига. Поразен съм, разбира се, господин… ъъъ…

— Лили. Джеръм П. Лили четвърти. Аз съм връзката ви.

— Джеръм П. — Пит направи опит, но не можа да сдържи смеха си от удивление. — Сигурно се шегуваш.

Лили махна безпомощно с ръка.

— Смейте се, ако искате, майоре, но фамилията Лили е сред почитаните имена в Сейнт Луис вече почти сто години.

Пит се замисли. После се сети.

— Бира „Лили“. Разбира се, това е. Бира „Лили“. Какъв беше надписът й? Приготвена за масата на познавача.

— Доказателство, че си струва да рекламираш своя продукт — кимна Лили. — Да смятам ли, че вие сте още един от доволните ни клиенти?

— Не, аз предпочитам „Будвайзер“.

— Сега виждам, че с вас трудно може да се оправи човек — изстена Лили.

— Не е така. — Пит освободи ударника на малкия колт и го подхвърли на Лили. — На твое разположение съм. Не е възможно да си един от лошите и да ми представиш такава история.

Лили улови пистолета.

— Доверието ви е оправдано, майоре. Казах ви истината.

— Доста си далече от пивоварната или това е друга история?

— Твърде е досадна и ще отнеме много време. Може би някой друг път. Ще ви разкажа биографията си на чаша от напитката на татко. — Той внимателно залепи отново пистолета към вътрешността на фуражката си, като че ли го правеше всеки ден. — А сега, споменахте ми за трето покушение срещу живота ви.