Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

— В това няма нищо подозрително — забеляза Пит.

— Капитанът и екипажът поканили Матаджич и О’Райли на вечеря на борда — продължи Сандекър. — Тази любезност им се сторила напълно невинна в момента. По-късно се оказало, че е явен опит да избягнат подозренията им. Съвсем случайно резултатът се оказал обратен.

— И нашите двама учени са станали свидетели на нещо, което не е трябвало да видят.

— Сам се досети. Преди няколко години Кристиян Фирие поканил доктор Хънуел и доктор Матаджич на вечеря в яхтата си. Вътрешността на траулера, разбира се, била променена, но щом Матаджич влязъл в главния салон, веднага познал, че корабът е „Лакс“. Ако си беше замълчал, с О’Райли можеха да са живи и днес. За нещастие той невинно попитал защо гордият и разкошен „Лакс“, който си спомнял, е трябвало да бъде превърнат в обикновен риболовен траулер. Въпросът бил искрен, но довел до жестоки последствия.

— Можели са да ги убият още тогава, като прикрепят тежести за телата им и ги хвърлят в морето — никой нищо не би разбрал.

— Едно нещо е да пропадне цял кораб с екипажа си. Вестниците забравиха за „Лакс“ само седмица след изчезването му. Но двама изследователи от правителствена опитна станция — тук работата е друга. Вестниците биха опявали и биха пресилвали нещата около изоставената в леда станция с години. Не, ако се е налагало Матаджич и О’Райли да бъдат ликвидирани, е трябвало да се потърси по-малко очевиден начин.

— Като да се свали невъоръжен самолет без каквито и да е свидетели.

— Изглежда, това е предпочитаният метод — измърмори Сандекър. — Чак когато нашите двама учени се върнали в базовия си лагер, в главата на Матаджич се появили съмнения. Капитанът на траулера му обяснил, че просто този кораб бил съвсем идентичен с „Лакс“ на Фирие. Това било напълно възможно, разсъждавал Матаджич. Но ако корабът се използвал като риболовен траулер, къде била рибата? Липсвал дори специфичният й мирис. Взел радиото и се свърза с мен в агенцията. Разказа ми историята заедно с подозренията си и ми предложи бреговата охрана да направи рутинна проверка на траулера. Наредих им да изчакат, докато им изпратя продоволствен самолет, с който да се върнат час по-скоро във Вашингтон и да ми докладват подробно. — Сандекър отново изтърси пурата си в кошчето за смет с мрачно изражение на лицето. — Вече бях закъснял. Капитанът на траулера сигурно е прихванал съобщението на Матаджич. Пилотът е стигнал до ледения къс и ги е прибрал. След това и тримата изчезнаха.

Сандекър извади от вътрешния си джоб старо смачкано парче хартия.

— Това е последното съобщение на Матаджич.

Пит взе листчето и го разгъна на масата. Пишеше: ПОМОЩ! ПОМОЩ! МРЪСНИКЪТ НИ НАПАДА. ЧЕРЕН. ЕДИНИЯТ ДВИГАТЕЛ НИ Е… Думите изведнъж прекъсваха.

— Отново се появява черният реактив.

— Точно така. Освен с единствения свидетел вън от играта капитанът е трябвало да се справи още с бреговата охрана, която той е очаквал да се появи всеки момент.

Пит погледна Сандекър замислено.

— Но бреговата охрана не се е появила. Никой не ги е поканил. Трябва да ми обясните подробно защо, при положение че трима от хората на агенцията са били убити като безпризорен добитък от странстващи касапи.

— Тогава и аз не бях съвсем наясно. — Двусмислиците не бяха присъщи на Сандекър. Обикновено той беше решителен и прям като светкавица. — Предполагам, че не исках отговорните гадове да получат удовлетворение от успеха на работата си — мислех си, че е най-добре да ги оставя да се чудят. Признавам, че това е като ловене на листа в ураган, но има някаква малка вероятност да предприемат нещо непредвидено, да допуснат грешка, която ще ни даде бегла представа за самоличността им, ако някога реша да възкреся духовете на Матаджич и О’Райли.

— Как се оправихте с екипа за търсене?

— Съобщих на всички издирвателни и спасителни групи от северните войски, че от самолет на Националната подводна и морска агенция е изпаднала важна екипировка, която плава някъде безстопанствена. Дадох им курса, по който би трябвало да се движи нашият самолет, и изчаках да видя какво ще ми съобщят. Нямаше съобщение. — Сандекър размаха пурата си в израз на безпомощност. — Напразно чаках и съобщение за траулер, който досущ прилича на „Лакс“. Той също се бе изтрил.

— И затова сте били напълно уверен, че в айсберга се намира именно „Лакс“.

— Да кажем, че съм бил осемдесет процента сигурен — уточни Сандекър. — Направих и паралелна проверка с всички пристанищни власти между Буенос Айрес и Гус бей, Лабрадор. Дванадесет пристанища бяха записали пристигането и отпътуването на исландски риболовен траулер, който напълно съвпада с описанието на „Лакс“ при новата му надстройка. Ако това има някакво значение, той се е движел под името „Суртсей“. Суртсей между другото значи подводница на исландски.