Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

Сандекър я изгледа предупредително — изражение, което явно му се удаваше много добре.

— Секретарките трябва да се виждат, но не и да се чуват.

Тиди бе спасена от по-нататъшно мъмрене благодарение на навременното появяване на сервитьора с напитките. Той ги разположи изискано на масата и се оттегли.

Сандекър изчака сервитьорът да се отдалечи през няколко маси, преди да се обърне отново към Пит.

— Почти четиридесет процента от проектите на агенцията ни са подготвени и предвидени за минна обработка на морското дъно. Русия ни е задминала значително в програмите за работа по повърхността — техниката на риболовния й флот превишава всичко, с което ние разполагаме. Но тя е изостанала чувствително в разработката на подводната апаратура — жизненоважна за всяко подводно минно проучване. Там е силата ни. Искаме да запазим преимуществото си. Страната ни се нуждае от ресурсите, но компанията Фирие притежава технологичните познания. С Кристиян Фирие поддържахме добри и дружески работни връзки. Сега, след като той е част от историята, не бих искал да видя резултатите от усилията ни провалени тъкмо когато сме стигнали пред прага на реалната победа. Говорих с госпожица Фирие. Тя изведнъж стана много неопределена — твърди, че искала да направи преоценка на програмите на фирмата си, които я свързват с нашата страна.

— Споменахте, че е умна — забеляза Пит. — Може би е решила да предложи услугите си срещу по-добро заплащане. Никъде не е казано, че трябва да споделя великодушието на брат си.

— По дяволите — ядоса се Сандекър. — Всичко е възможно. Може да мрази Америка.

— Няма да е единствената.

— Ако е така, трябва да има ясна причина и ние сме длъжни да я открием.

— От лявата страна на сцената се появява Дърк Пит.

— Точно така, но без никакви дяволии. Снемам те временно от задълженията ти към тихоокеанската лаборатория и те назначавам тук. Забрави за превъплъщенията си в таен агент, докато се занимаваш с това. Остави на Националната разузнавателна агенция грижите за интригите и за мъртъвците. Ще действаш в рамките на официалните си функции като директор по специалните проекти към Националната подводна и морска агенция. Нищо повече, нито по-малко. Ако попаднеш на каквито и да е сведения за онези, които са убили Фирие, Хънуел и Матаджич, трябва да ги предадеш на съответните хора.

— На кого именно?

Сандекър сви рамене.

— Не знам. От разузнавателната агенция не ми споменаха нищо, преди да тръгна от Вашингтон.

— Чудесно, ще трябва да дам обява на цяла страница в местния вестник — мрачно обеща Пит.

— Не бих ти го препоръчал — спря го Сандекър. Отпи голяма глътка от чашата си и направи кисела гримаса. — Господи, какво толкова му харесват на това? — Сега отпи от чашата с вода. — Трябва да бъда във Вашингтон вдругиден. Така че ще имам достатъчно време да разчистя пътя за тебе.

— С, ммм, госпожица Фирие?

— С компанията „Фирие“. Създадох програма за взаимни специализации. Вземам със себе си в Щатите един от водещите им инженери, който ще наблюдава и ще изучава нашите технологии, докато ти ще останеш тук и ще докладваш за техните. Най-важната ти задача ще бъде да възстановиш близките ни връзки с управата на компанията, с които някога се гордеехме.

— Щом тази Фирие е била толкова хладна с вас и с агенцията, защо се е съгласила за срещата ни тази вечер?

— От учтивост. Доктор Хънуел и брат й бяха много добри приятели. Смъртта му и твоят смел, макар и неуспешен опит да спасиш живота му са повлияли на женската й чувствителност. Накратко, тя сама настоя да се срещне с теб.

— Започва да звучи като кръстоска между Екатерина Велика и някоя добра самарянка — язвително подхвърли Тиди.

— Горя от нетърпение да се изправя лице в лице с новия си шеф — заяви Пит.

Сандекър кимна.

— Ще го направиш след точно пет секунди — тя току-що влезе.

Пит се обърна, каквото направиха и всички останали мъже в ресторанта. Тя стоеше във фоайето, много висока и много руса, като фантазия на женската прелест, невероятно красива, сякаш заловена в съвършена поза от обектива на моден фотограф. Изваяната й фигура бе покрита от дълга кадифена виолетова рокля с национална бродерия по ръкавите и покрай долния ръб. Забеляза помахването на Сандекър и тръгна към масата, като вървеше с изящните еластични движения на балерина и нещо повече от увереността на родения атлет. Всички останали жени в ресторанта вече бяха започнали да я гледат с инстинктивна завист.