— Бих искал да знам накъде да направя следващата си крачка — въздъхна Пит.
— Аз съм се погрижил за тази дреболия вместо теб.
Пот го погледна недоверчиво.
— Надявам се това да не е още една от вашите любими услуги.
— Ти сам ми говореше, че искаш да видиш дали наистина исландките са прекрасни по своя хладен начин.
— Вие променяте темата. — Пит погледна адмирала право в очите. — Хайде нека се досетя. Ще ме представите на някоя набита исландска правителствена чиновничка със стоманен поглед, която ще ме накара да седя половината нощ и да отговарям на същите изтъркани въпроси, които вече обсъдихме. Съжалявам, господин адмирал, не съм в състояние да издържа.
Сандекър присви очи и въздъхна.
— Както искаш. Момичето, което имах предвид, не е набито, няма стоманен поглед, нито пък е правителствена чиновничка. По някаква случайност тя е най-прекрасната жена на север от шестдесет и четвъртия паралел и мога да добавя, най-богатата.
— О, така ли? — оживи се изведнъж Пит. — И как се казва?
— Кирсти — отвърна Сандекър с лукава усмивка. — Кирсти Фирие, близначката на Кристиян Фирие.
Ако ресторант „Снори“ в Рейкявик можеше да се вдигне и да се премести в някой от по-известните с епикурейските си нрави световни градове, той несъмнено щеше да пожъне заслужените овации. Единствената му голяма зала с открити кухни и пръстени фурни само на няколко метра от салона беше проектирана във викингската традиция. Облицованите с луксозна ламперия стени, гравираните врати и трегери създаваха съвършена атмосфера за неофициални, но все пак елегантни вечери. Менюто можеше да задоволи и най-придирчивия гастроном, а покрай една цяла стена се простираше бюфет, върху който бяха наредени над двеста различни местни блюда.
Пит огледа многолюдния салон. Масите бяха заети от засмени, приказливи исландци и техните стройни, прекрасни жени. Стоеше там и се мъчеше да възприеме сцената, ноздрите му се радваха на богатите аромати, когато метрдотелът дойде и му заговори на исландски. Пит поклати глава и посочи адмирал Сандекър и Тиди Ройъл, които се бяха разположили удобно на маса близо до бара. Тръгна към тях.
Сандекър посочи на Пит стола срещу Тиди и със същото движение направи знак на минаващия сервитьор.
— Закъсня десет минути.
— Съжалявам — вдигна рамене Пит. — Разходих се в градините Тярнаргардур и разгледах някои забележителности.
— Изглежда си намерил и много добър мъжки моден магазин — с възхищение забеляза Тиди. Умните й кафяви очи се задържаха върху вълненото му поло, кадифеното сако с жилетка и карираните шотландски панталони.
— Омръзна ми да се обличам с чужди дрехи — усмихна се той.
Сандекър вдигна глава към сервитьора.
— Още две от същото. — Обърна се към Пит. — Ти какво ще вземеш, Дърк?
— Какво пиете двамата с Тиди?
— Холандски джин — шнапс, ако предпочиташ. Изглежда, местните жители много го обичат.
Пит сви устни.
— Не, благодаря. Ще взема привичното си уиски с лед.
Сервитьорът кимна и се отдалечи.
— Къде е вълнуващото създание, за което чух толкова много неща? — попита Пит.
— Госпожица Фирие ще дойде всеки момент — увери го Сандекър.
— Тъкмо преди да ни нападнат, Хънуел спомена, че сестрата на Фирие била мисионерка в Нова Гвинея.
— Да, за нея се знае много малко. Всъщност малцина дори подозираха, че съществува, докато не се разбра, че е единствената наследница на Фирие. После ето че се появи в компанията и пое ръководството й, като че ли цял живот се е занимавала с това. Само че недей да даваш воля на креватните мисли в съзнанието си. Тя е много умна — също какъвто беше брат й.
— Тогава защо е нужно да се запознаваме? Предупреждавате ме долу ръцете, а същевременно ми внушавате, че трябва да играя ролята на прелъстител. Стани й приятен, но не прекалено приятен. Не сте попаднали на подходящия човек, господин адмирал. Аз първи ще си призная, че не съм от класата на Рок Хъдсън 15 15 Рок Хъдсън — известен американски филмов актьор (род. 1924 г.), участвал в множество екшъни и комедии. — Бел.пр.
и Пол Нюман, но имам един лош навик, когато става дума за тичане подир фусти — придирчив съм. Не съм готов да се втурна след всяко момиче край себе си, особено някое, което е огледален образ на брат си, прекарало е половината си живот като мисионерка, а сега ръководи гигантска корпорация с огън и меч.
— Намирам всичко това за отвратително — отдръпна се Тиди с вежди, вдигнати високо над огромните й кафяви очи. — Националната подводна и морска агенция би трябвало да се занимава с научното изследване на океана. А в този разговор не виждам нищо свързано с науката.
Читать дальше