Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

В ума на Пит се въртяха подобни мисли. Изведнъж те бяха прекъснати, когато Кирсти помаха с ръка:

— Той дойде. Ето го.

Обърнаха се и проследиха погледа на Кирсти до висок, изискан на вид мъж със снежнобяла коса, който крачеше енергично към тях. Беше доста млад, под четиридесетте, лицето му беше волево и набраздено от годините, прекарани под морските бури и соления въздух. Хладните му синьо-сиви очи бяха разположени над силен тесен нос и над уста, която изглеждаше добродушна и топла, макар Пит да си мислеше — и с право — че бързо би могла да се стегне и да се превърне в агресивна линия по време на деловата работа. Пит реши да го причисли към възможните лукави и опасни противници. Обеща си никога да не застава с гръб към него.

Рондхайм спря пред масата, а равните му бели зъби блеснаха в сърдечна на вид усмивка.

— Кирсти, скъпа. Колко прекрасна изглеждаш тази вечер. — После нежно я прегърна.

Пит изчака да види на кого ще се спрат след това синьо-сивите очи — на него или на адмирала.

Не беше познал. Рондхайм се обърна към Тиди.

— А… и коя е тази прекрасна млада дама?

— Секретарката на адмирал Сандекър. Госпожица Тиди Ройъл — съобщи Кирсти. — Да ви представя Оскар Рондхайм.

— Госпожице Ройъл. — Той леко се поклони. — Очарован съм от интересните ви очи.

Пит трябваше да притисне салфетката към устата си, за да сподави смеха.

— Мисля, че дойде моят ред.

Тиди захихика, а Сандекър се присъедини със сърдечния си смях, който накара хората от съседните маси да ги забележат. Пит задържа погледа си на Кирсти. Заинтересува го уплашеното, близко до паниката изражение, което пробягна по лицето й, преди с усилие да се усмихне леко и да заприлича на веселите хора около себе си.

Рондхайм изобщо не разбра за какво става дума. Остана така, с объркан поглед и гневно стиснати устни — човек не трябваше да е особено проницателен, за да разбере, че не е свикнал да му се присмиват.

— Нещо забавно ли казах? — попита той.

— Това, изглежда, е нощта за поднасяне комплименти на жените в самите им очи — възкликна Пит.

Кирсти обясни на Рондхайм, а после набързо представи Сандекър.

— Наистина ми е приятно да се запозная с вас, адмирале. — Хладният поглед отново се беше върнал в очите на Рондхайм. — Репутацията ви на моряк и океанограф е добре позната в морските среди.

— Вашата репутация също е много широко известна в морските среди, господин Рондхайм. — Адмиралът стисна ръката на Рондхайм и се обърна към Пит. — Майор Дърк Пит, специалният ми директор по проектите.

Рондхайм замълча за миг, като огледа хладно и професионално човека пред себе си, преди да протегне ръка:

— Майор Пит.

— Приятно ми е. — Пит стисна зъби, когато ръката на Рондхайм се сключи около неговата като менгеме. Макар че изпита желание да отвърне, остави дланта си отпусната. — За бога, господин Рондхайм, вие сте много силен човек.

— Съжалявам, майоре. — Рондхайм се намръщи с изненада и отвращение и дръпна ръката си, като че ли бе пронизана от електрически ток. — При мене работят всякакви хора и когато не съм на риболовен кораб, понякога забравям да се държа като джентълмен.

— Какво говорите, господин Рондхайм, няма нужда да се извинявате. Обожавам мъжествените хора. — Пит изпъна ръка и изви пръстите си. — А и няма нищо, щом все още мога да държа четката.

— Рисувате ли, майоре? — попита Кирсти.

— Да, предимно пейзажи. Приятно ми е да рисувам и цветя. В цветята има нещо, което издига душата, не мислите ли?

Кирсти любопитно погледна Пит.

— Бих се радвала някой път да погледам как работите.

— За съжаление всичките ми платна са във Вашингтон. Приятно би ми било обаче да ви подаря скиците си от Исландия, докато съм тук. — Пит женствено опря пръст в устните си. — Акварели, да, така се казват. Правя серия от акварели. Навярно бихте могли да си ги окачите в кабинета.

— Много сте мил, но не бих могла да приема…

— Глупости — спря я Пит. — Крайбрежието ви е великолепно. Изпитвам огромно удоволствие, когато успея да уловя противоборството между силите на морето и камъка, които си дават среща сред естественото избликване на светлина и цвят.

Кирсти се усмихна учтиво.

— Щом настоявате, но трябва да ми разрешите да направя нещо за вас в отплата.

— Моля само за една услуга — за кораб. За да отразя крайбрежието ви добре, трябва да го скицирам откъм морето. Не ми е необходимо кой знае какво. Всяка малка моторница ще ми свърши работа.