Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

— Промяната на климата ще ви се отрази добре — допусна Пит. — Може дори да излезете на риболов.

Сандекър се вгледа в лицето на Пит.

— Подражания на педерастко поведение, уроци по рисуване, риболовни експедиции. Ще развеселиш ли стареца, като ми обясниш какво се върти в тоя изобретателен твой ум?

Пит вдигна чашата с вода и я изпи наведнъж.

— Черен самолет — прошепна. — Черен самолет, който почива под смъртен воден саван.

Откриха пристан дванадесет към десет часа сутринта и бяха пропуснати през бариерата от висок и мургав пазач на компанията „Фирие“. Сандекър си беше сложил стари смачкани дрехи, увиснала мръсна шапка и носеше рибарска чанта и въдица. Тиди беше със спортни панталони и плетена блуза, наметната с мъжка винтяга. Държеше под едната си ръка скицник, а под другата квадратна чанта; двете си длани топлеше в джобовете на винтягата. Пазачът изгледа продължително Пит, който се мъкнеше последен по кея с почти женствена походка. Ако Сандекър и Тиди приличаха на двама рибари, Пит се носеше като майската кралица. Беше обут с червени велурени ботинки и раирани цветни дочени панталони, така стегнати, че шевовете им всеки момент щяха да се сцепят. Опънатият му лилав пуловер беше препасан с петсантиметров пъстър колан, под яката си имаше жълта кърпа. Очите му мигаха бързо зад чифт широки тъмни очила, а главата му беше покрита от плетена шапка с пискюли. Пазачът зяпна.

— Здрасти, сладур — усмихна му се дяволито Пит. — Готов ли ни е корабът?

Пазачът остана зяпнал, очите му не можеха да възприемат привидението, в което се взираха.

— Хайде, хайде — настоя Пит. — Госпожица Фирие беше любезна да ни предостави един от корабите си. Кой е той? — Пит гледаше втренчено чатала на пазача.

Пазачът се оживи като ритнат, а зашеметеното му изражение бързо се замени от явно отвращение. Без да продума, той ги преведе по кея, спря след тридесетина метра и им посочи блестящ десетметров катер от модела „Крис крафт“.

Пит скочи на борда и изчезна надолу. След минута се върна на кея.

— Не, не, този изобщо не става. Прекалено е обикновен, прекалено показен. За да се твори както трябва, на човек му е нужна творческа атмосфера. — Погледна към другата страна на кея. — Ето там, какво ще кажеш за оня?

Преди пазачът да успее да си отвори устата, Пит пресече кея и скочи на палубата на тринадесетметров рибарски кораб. Огледа го набързо, после подаде глава през един от люковете.

— Този е чудесен. Има характер, невероятна своеобразност. Ще вземем него.

Пазачът се поколеба. Накрая помръдна рамене, което би могло да означава безразличие, кимна и ги остави, като тръгна обратно по кея към входа. Често поглеждаше назад към Пит и клатеше глава.

Когато се беше отдалечил достатъчно, Тиди попита:

— Защо ни е тази мръсна стара черупка? Защо не взехме хубавата яхта?

— Дърк знае какво прави. — Сандекър остави въдицата и рибарската чанта на захабените дъски на палубата и погледна Пит: — Има ли ехолот?

— Флеминг шест на десет, от най-добрите. Свръхчувствителни честоти за откриване на риба на различна дълбочина. — Пит посочи към тесния коридор. — Имаме късмет с това корабче. Нека ви посоча машинното отделение, адмирале.

— Искаш да кажеш, че пренебрегнахме прекрасния „Крис крафт“ само защото няма ехолот? — разочаровано попита Тиди.

— Точно така — отвърна Пит. — Ехолотът ни е единствената надежда да открием черния самолет.

Пит се обърна и преведе Сандекър през коридора към машинното отделение. Застоялият въздух и влажният мирис на масло и трюмна вода изпълниха ноздрите им и затрудниха дишането след резкия преход от кристалночистия въздух горе. Миришеше и на нещо друго. Сандекър погледна Пит въпросително.

— Пари от мазут?

Пит кимна.

— Да огледаме двигателя.

Дизеловият мотор е най-добрият двигател за придвижване на малки кораби, особено на риболовните. Тежък, нискооборотен, но евтин за поддръжка и надежден, той се използва при почти всички работни съдове в морето, които не разчитат на платна, а в случая и при това корабче. Тук имаше два блестящи двигателя „Стърлинг“ от по 420 конски сили с изчезващи към трюма трансмисии, които като двама заспали гиганти само чакаха контактният ключ да ги поведе към дръзки действия.

— За какво, по дяволите, й е нужна такава мощ на тази жалка гемия? — тихо попита Сандекър.

— Освен ако не греша — измърмори Пит, — пазачът се обърка.

— Какво искаш да кажеш?