Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

Няколко секунди изминаха, без Сандекър да направи какъвто и да е коментар, само в очите му се появи странен блясък. После отметна глава и избухна в смях — дълбок, отекващ смях, който изпълни стаята от мокета до тавана.

— Господи! Ако има нещо по-лошо от наглия Дърк Пит, надявам се то да хване сифилис и да гори в ада. — Върна се на стола зад бюрото и седна със скръстени зад главата ръце. — Добре, Дърк, ще те сложа на първа линия, но ще си длъжен да играеш по правилата, без разни собствени приумици. Съгласен ли си?

— Вие сте шефът.

Сандекър видимо посърна.

— Добре, от уважение към… ммм, по-старшия от теб, повтори ми цялата история от самото начало. Прочетох написаното, но сега искам да го чуя и с ушите си право от главния участник. — Погледна към Пит с лице, което не допускаше друго мнение. — Да започнем ли?

Сандекър изслуша Пит и повтори:

— „Спасил те Бог“, това ли бяха думите му?

— Каза само това. И умря. Надявах се, че доктор Хънуел ще ми даде някаква представа за местонахождението на „Лакс“ от изчезването му до попадането в айсберга, но той не ми предложи нищо, освен историческа справка за Кристиян Фирие и една лекция за циркония.

— Изпълнил е указанията си. Не исках и ти да се замесваш.

— Това беше преди два дни. Сега съм замесен до уши. — Пит се наведе над бюрото. — Кажете ми какво става, хитра стара лисицо. Каква е истината?

Сандекър се захили.

— Заради тебе ще приема това като комплимент. — Издърпа едно от долните чекмеджета и подпря крака на него. — Надявам се, че ти е ясно какво си навличаш на главата.

— Нямам ни най-малка представа, но все пак ми кажете.

— Добре тогава. — Сандекър се облегна във въртящия се стол и дръпна няколко пъти от пурата си. — Ето какво е станало досега — от мозайката липсват прекалено много парчета, за да си изградим дори и петдесетпроцентова представа за цялата картина. Преди година и половина учените на Фирие успешно завършиха проектите и конструираха ядрена подводна сонда, която можеше да различи между петнадесет и двадесет различни минерални елемента на океанското дъно. Сондата действаше, като за кратко поставяше елементите в контакт с неутрони, които се отделяха от лабораторно произведен елемент на име целтиний-279. Активирани от тези неутрони, елементите от океанското дъно отделяха гама-лъчи, които след това бяха подложени на анализ и оценка от миниатюрен детектор в самата сонда. По време на тестовете покрай Исландия сондата откри минерални находища на манган, злато, никел, титан и цирконий — цирконият беше в огромни и нечувани дотогава количества.

— Струва ми се, че разбирам. Без сондата този цирконий никога не може да бъде намерен отново. — Пит се замисли. — Целта тогава не е самият рядък елемент, а най-вече сондата.

— Да, сондата открива огромни и неограничени възможности пред подводната минна дейност. Притежателят й няма да стане главната фигура в света, разбира се, но работата й пряко ще размести частните финансови империи и ще се отрази изключително благоприятно за хазната на всяка страна, чийто континентален шелф изобилства от минерали.

Пит помълча известно време.

— Господи, струвало ли си е това всичките убийства?

Сандекър се поколеба.

— Всичко зависи от степента, в която някой се е нуждаел от нея. Иначе има хора, които не биха убили и за цялото злато на света, а други с готовност биха прерязали всяко гърло за цената на един обед.

— Във Вашингтон ми казахте, че Фирие и научният му екип са тръгнали към САЩ с намерението да започнат преговори с предприемачи, свързани с отбранителната ни промишленост. Предполагам, че това е било една от необходимите малки лъжи.

Сандекър се усмихна:

— Да, спестих ти част от подробностите. Фирие имаше уговорена среща с президента, на когото щеше да подари сондата. — Погледна Пит и обясни по-подробно: — Аз бях първият, на когото Фирие довери, че опитите със сондата са излезли успешни. Не знам как ти го е описал Хънуел, но Фирие беше пророк, внимателен човек, който не би настъпил мравка или цвете. Знаеше добрините, които сондата би донесла на човечеството, но знаеше и как би могла да послужи на безскрупулните печалбари, ако попадне в ръцете им, така че реши да я предаде на нацията, за която беше сигурен, че ще я използва за печалба, но и за благотворителност… Речникът ми за благородните подбуди се изчерпа. Би трябвало обаче да се признае заслуженото и на филантропите по земята — те честно се стремят да помогнат на нас, неблагодарната паплач. — Лицето му доби измъчен вид. — Какъв позор все пак. Кристиян Фирие щеше да е жив и здрав и в този миг, ако беше покварен и себичен.