Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

Пит се облегна в стола си.

— На един айсберг забелязват неясните, почти неразличими контури на кораб. Бреговата охрана няма никакво понятие чий е той. И все пак минават четири дни без каквото и да е разследване. „Катауаба“ е само на няколко часа път оттам, но изобщо не им се съобщава за случая. Защо? Някой в столицата с власт, голяма власт, е наредил пълно мълчание, ето защо.

Сандекър въртеше пурата си.

— Предполагам, че имаш представа за какво говориш, майоре?

— По дяволите, не… сър — отвърна Пит. — Без необходимите факти това са само предположения. Но вие и Хънуел не сте разчитали на догадки. За вас не е имало ни най-малко съмнение, че онези останки са били на „Лакс“, кораб, регистриран като изчезнал вече повече от година. Разполагали сте с абсолютно доказателство. Не знам как и откъде сте го получили, но сте го имали. — Ярките зелени очи на Пит се впиха в Сандекър. — От този момент кристалното ми кълбо започна да помътнява. Аз самият се учудих, но Хънуел беше истински поразен, когато се оказа, че „Лакс“ е прогорял така пълно. Този фактор отсъстваше от сценария, нали, господин адмирал? Всъщност всичко, в това число и майсторски изпипаният ви план, започна да отива по дяволите. Срещу вас беше започнал да работи някой, когото не бяхте очаквали. Някой с ресурси, каквито вие или правителствените агенции, с които си сътрудничите, не бихте могли да предвидите. Тогава сте се объркали. Дори руснаците са се заблудили. Изправен сте срещу противник с остър ум, господин адмирал. А посланието му към вас е изписано с ярки неонови букви — той не смята да си играе за сладоледа или тортата в тържества за рождени дни. Способен е да убива, както екстерминаторът унищожава термитите. Играта, както беше представена на мен, е за цирконий. Това не ми се струва убедително. Приятелчетата ни може да убият един-двама заради богатството, но не и да прибегнат до такова масово изтребление. Хънуел ви беше близък в продължение на много години, господин адмирал, а на мен само за няколко дни и аз го загубих. Отговарях за него, но се провалих. Приносите му за обществото надхвърлят всичко, което някога ще мога да извърша. По-добре аз да бях загинал на исландския бряг вместо него.

Сандекър изобщо не реагира на думите му. Немигащите му очи останаха впити в Пит и когато се премести зад бюрото и започна да почуква с пръстите на дясната си ръка върху стъклото отгоре. После се изправи, заобиколи писалището и постави ръце върху раменете на Пит.

— Глупости! — тихо, но твърдо отсече той. — Цяло чудо е, че и двамата сте стигнали до брега. Никой събирач на облози по света не би си помислил да подкрепи шансовете на невъоръжен хеликоптер в битка срещу оборудван с картечница реактивен самолет. Виновният съм аз. Нещо ми подсказваше, че ще стане тъкмо това, но не бях достатъчно умен, за да предвидя всичко. Не съм заложил живота ти, без да се е налагало. Ти беше най-добрият човек, с когото разполагах за тази деликатна шофьорска работа. Веднага след като пристигнехте с Хънуел в Рейкявик, смятах да те кача на първия обратен самолет за Калифорния. — Спря и погледна часовника си. — Има разузнавателен самолет на Военновъздушните сили, който след час и шест минути потегля за Тайлър Фийлд, Ню Джърси. Като пристигнеш там, можеш да направиш връзка със Западното крайбрежие.

— Не, благодаря, господин адмирал. — Пит се надигна от стола си и отиде до прозореца, под който се простираха острите, огрени от слънцето покриви на града. — Чувал съм, че исландките са прекрасни по своя хладен начин. Бих искал да се убедя сам в това.

— Мога и да ти заповядам.

— Няма смисъл, сър. Разбирам добре намеренията ви и благодаря за тях. Първото покушение срещу живота на Хънуел и моя успя само наполовина. Вторият опит беше много тънко изработен и хитър и беше предназначен само за мен. А третият ще бъде шедьовър. Бих искал да се навъртам наоколо и да видя как точно ще стане.

— Прощавай, Дърк. — Сандекър отново възприе приятелското обръщение. — Нямам намерение да захвърля живота ти само с махване на ръката. Преди да застана на гроба ти, ще те заключа и ще те изправя пред полевия съд за съзнателни щети върху държавна собственост.

Пит се усмихна.

— И аз се канех да поговоря с вас за някои уставни въпроси, господин адмирал. — Пресече стаята и спокойно приседна на ръба на бюрото. — През последната година и половина съвестно изпълнявах всички указания от вашия кабинет. Не съм подлагал на съмнение нито едно от тях. Дошъл е обаче моментът, както се казва, да изясним някои неща. Номер едно — ако беше възможно, а то не е, вие да ме изправите пред полеви съд, много се съмнявам, че военновъздушните сили ще погледнат с добро око как един от техните офицери е принуден да отговаря пред военноморски съд. Второ и най-важното — Националната подводна и морска агенция не е натоварена с командването на флота. Затова вие не сте мой командващ офицер. Вие сте просто шефът ми — нито повече, нито по-малко. И ако неподчинението ми е предизвикателство към вас и към флотските традиции, не ви остава нищо друго, освен да ме уволните. Така стоят нещата, господин адмирал, и ние двамата добре го знаем.