Орхан Памук - Сняг

Мъжът с орловия нос мигом измъкна изпод палтото си пистолет и с професионален жест, предизвикал възхищението на Ка, притисна младежите до стената, на която висеше грамаден фотос с швейцарски пейзаж, обискира ги и им иззе личните карти. Ка реши, че работата едва ли ще вземе сериозен обрат, на секундата се настани на маса до негорящата печка и започна припряно да записва стихотворението.

Оснежените карски улици даваха начало на стихотворението, което по-късно щеше да озаглави „Улици от сънищата“, ала в тези трийсет и шест стиха се мяркаха и старите истанбулски улици, и улиците на призрачния, останал от арменците град Ани, и улиците на безлюдните, страховити и приказни градове от сънищата на Ка.

Щом привърши стихотворението, Ка забеляза как подир тазсутрешния певец върху черно-белия телевизионен екран вече се е настанила революцията от Народния театър. Вратарят Вурал разправяше за любовните си авантюри и за пропуснатите от него голове, значи двайсет минути по-късно можеше да чуе как самият той чете стиховете си. На Ка му се щеше да си припомни забравеното, незаписано в бележника стихотворение.

През задната врата на чайната влязоха още четирима — агентът от МИТ с орловия нос насочи пистолета си към тях и ги подреди край стената. Кюрдът, който приготвяше чая и наричаше агента от МИТ „Командире мой“ заобяснява, че хората не са нарушили забраната да се излиза на улицата, понеже са минали през двора в градината.

Агентът от МИТ интуитивно реши да провери истинността на думите му. Единият от мъжете, който си нямаше лична карта, трепереше най-видимо. Агентът от МИТ поиска тъкмо той да го отведе по обратния път до дома си. Подпрените на стената младежи повери на извикания шофьор. Ка прибра бележника в джоба си и тръгна подире им — през задната врата на чайната излязоха в заснежен двор, прескочиха ниска ограда, изкачиха три заледени стъпала и съпроводени от лая на вързаното на синджир куче, влязоха в мазето на порутена, небоядисана бетонна постройка, подобна на повечето къщи в Карс. Миришеше на мръсни въглища и на сън. Вървящият отпред мъж се приближи към един кът, оформен с празни кашони и сандъци от зеленчуци край бучащия котел на парната инсталация: Ка видя извънредно красива бледолика млада жена, която спеше върху вехта постеля, и деликатно се извърна. Тогава мъжът с неустановената самоличност подаде един паспорт на агента с орловия нос от МИТ, ала заради боботенето на котела Ка не успя да чуе какво си говорят, и все пак забеляза как в полумрака мъжът извади и втори паспорт.

Бяха семейство грузинци, дошли в Турция да припечелят малко пари. Като се върнаха в чайната, безработните младежи, наредени край стената — агентът от МИТ вече им бе върнал личните карти, — начаса захванаха да се оплакват от грузинците: жената била туберкулозна, ама проституирала, спяла със слизащите в града собственици на мандри и с търговците на кожи. Мъжът й, също като останалите грузинци, приемал да работи за половин надница и лишавал турците от работа, която и тъй и тъй се намирала веднъж на четирийсет години. Толкова били бедни и стиснати, че не давали пари дори за хотел, пробутвали по пет долара месечно на прислужника в Управлението на водите и живеели в това жилище-казан. Говореше се, че когато се върнели в родината си, щели да си купят дом и нямало да пипнат работа до края на живота си. Кашоните им били пълни с евтини кожени изделия, които щели да разпродават в Тифлис. Били на два пъти гонени извън пределите на страната, ала намирали начин и пак се връщали у „дома си“, в квартирата-котел. Вземащите подкупи полицаи така и не успели да прочистят тия микроби, ала военната власт в Карс трябвало най-сетне да ги прочисти.

Докато гостите на собственика на чайната си пиеха чая, който той им поднесе с огромно удоволствие, безработните младежи, окуражени от агента на МИТ с орловия нос, се попримъкнаха притеснено на неговата маса и му заобясняваха колко са чакали военния преврат, като не пропуснаха да му пожелаят успех, оплакаха се от продажните политикани и разказаха сума ти клюки, които направо си бяха доноси: за клането на контрабанден добитък, за далаверите в товарния склад, който бил монопол на държавата, за канала, по който в тирове за месо се прекарвали и се настанявали в бараки бегълци от Армения, понеже били евтина работна ръка — вършели го определени предприемачи, — за неизплащането на отработените надници на работниците от страна на някои работодатели… Тези безработни младежи май не правеха никаква разлика между предприетото от „военния преврат“ срещу кюрдските националисти и срещу „ислямистите“, които бяха на път да спечелят общинските избори. Държаха се тъй, сякаш случващото се от снощи в Карс тутакси ще сложи край на безработицата и безнравствеността и за тях от утре нататък ще има работа.