Орхан Памук - Сняг

Бяха изпратили един от ония стари, излезли вече от употреба дори в Турция военни камиони да отведе Ка. Цивилният млад мъж с орлов нос и бяла кожа, дошъл да го вземе от хотелското фоайе, го настани отпред в кабината, по средата, а самият той зае мястото до вратата. Като че Ка се канеше да я отвори и да побегне. Бе се отнесъл вежливо с Ка, нарече го „господине“ и Ка си направи извода, че не ще да е цивилен полицай, а офицер от МИТ и вероятно не ще се държи зле с него.

Преминаха бавно по абсолютно обезлюдените и абсолютно бели улици на града. Шофьорското място, по-скоро поукрасено с две-три нефункциониращи стрелки по таблото бе доста издигнато, та Ка успяваше да види вътрешността на къщите през тук-там дръпнатите пердета. Телевизорите навсякъде бяха включени, ала повечето карсци, затваряйки се в себе си, бяха спуснали пердетата. Изяществото на изникналите като от сън улици, които му се откриваха след всеки мах на чистачките, едва насмогващи да изчистят предното стъкло от снега, изяществото на старите руски къщи в балтийски стил и на заснежените върби, наведе Ка на мисълта, че се придвижват из улиците на съвсем друг град, а шофьорът и мъжът с орловия нос са като омагьосани.

Спряха пред Дирекцията по сигурността и побързаха да влязат, понеже ужасно се намръзнаха в камиона. В сравнение с вчера, вътре се оказа многолюдно и оживено. Цареше атмосфера на особен хаос и суматоха, характерни за местата, където работят заедно много турци. Ка съзря някакво сходство с коридорите на съда, с входовете на стадионите, с автогарите. Но наоколо витаеше атмосфера на ужас и смърт, каквато се усеща в миришещите на йодна тинктура болници. Мисълта, че нейде съвсем наблизо измъчват някого, препълни душата му с чувството за вина, или по-скоро със страх.

Качвайки наново изкатерените вчера с Мухтар стъпала, Ка инстинктивно се постара да се държи като действащите тук особи и да възприеме тяхното спокойствие. През отворените врати долови ускореното потракване на пишещите машини, говоренето на висок глас по радиотелефоните, подвикванията към момчето, разнасящо чай. На пейките край вратите видя заключените с белезници един за друг раздърпани, с насинени лица младежи, очакващи реда си за разпит — постара се да не среща очите им.

Въведоха го в помещение, подобно на онова, в което седяха вчера с Мухтар, казаха му, че може би тоя път ще успее да идентифицира сред задържаните ученици ислямисти убиеца на директора на Педагогическия институт, въпреки многократното му изявление, че не е видял лицето му и не е успял да го разпознае сред снимките. Дойде му наум, че след „революцията“ полицията вероятно е под разпореждането на МИТ и че между двамата служители ще да е възникнал някакъв спор.

Кръглолик агент от разузнаването запита Ка къде е бил вчера към шестнайсет часа.

В миг лицето на Ка стана пепеляво.

— Казаха ми, че ще бъде добре, ако посетя шейх Саадеттин ефенди — започна Ка, но кръглоликият го прекъсна:

— Не, преди това.

Мълчанието на Ка подсети агента за неговата среща с Тъмносиния. Всъщност той знаеше всичко, само се преструваше на измъчен, та да сконфузи Ка. Ка пък се постара да приеме това като израз на добронамереност. Да беше редови полицейски комисар, щеше да подчертае как Ка е премълчал за тази си среща, щеше да му го изтъкне открито, перчейки се, че полицията знае всичко.

Кръглоликият агент от разузнаването с извинителен тон разясни на Ка какъв необуздан терорист е Тъмносиния, какъв заговорник и заклет враг на републиката е тоя храненик на Иран. Беше абсолютно категоричен, че е убил телевизионен водещ, тъй че имаше заповед да го арестува. Тъмносиния обикалял цяла Турция и подбуждал фундаменталистите.

— Кой ви уреди срещата с него?

— Ученик от кораническия лицей. Не му зная името — отвърна Ка.

— А сега се постарайте да го разпознаете — рече кръглоликият агент. — Вглеждайте се внимателно, ще гледате през прозорчетата за наблюдение по вратите на килиите. Не се бойте, никой няма да ви познае.

Поведоха Ка по широко стълбище надолу. Преди повече от сто години тази изящна дълга сграда е била болница към арменски вакъф 28 28 Имот, завещан за богоугодни и благотворителни цели. — Б.пр. и това помещение било разделено на склад за дърва и на стая за прислугата. По-късно, през 40-те, държавата превърнала сградата в лицей, съборила стените в сутерена и го превърнала в столова. Немалко карски младежи, които през следващите години щяха да станат марксисти, врагове на Запада, именно тук бяха глътнали първите в живота си хапчета рибено масло (само от миризмата му им се повдигало) с айран от сухо мляко, всичкото това изпратено им от УНИЦЕФ. Сега част от същия сутерен представляваше коридор, към който се отваряха вратите на четири малки килии.