Орхан Памук - Сняг

Един досетлив полицай предвидливо бе наложил върху главата на Ка офицерска фуражка. Агентът с орловия нос от МИТ, който бе взел Ка от хотела, с тон на познавач изрече: „Плашат се от офицерската фуражка.“

Щом приближиха първата врата вдясно, полицаят с рязко движение отвори прозорчето върху желязната врата на килията и с все сила извика: „Я внимавай, командирът!“ Ка надникна през голямото колкото човешка длан прозорче.

В килия с размерите на широка постеля зърна петима души. Може да бяха и повече — сливаха се в една обща маса. Бяха се притиснали до отсрещната мръсна стена и понеже не бяха ходили войници, заетата от тях основна войнишка стойка бе съвсем неумела, бяха притворили очи, сякаш предварително ги бяха обучили на ужаса. (На Ка му се стори, че през полупритворените си клепачи някои го оглеждат.) Макар от „революцията“ да бяха минали едва единайсет часа, те бяха вече подстригани нула номер, а лицата и очите им бяха подути от бой. В килията беше по-светло, отколкото в коридора, но според Ка момчетата си приличаха до едно. Душата му се изпълни с болка, страх и срам. Зарадва се, че не зърна сред тях Неджип.

Когато агентът с орловия нос от МИТ се убеди, че и на второто, и на третото прозорче Ка не успява да разпознае никого, каза:

— Няма от какво да се боите. И без туй като отворят пътищата, си заминавате.

— Само че аз никого не мога да разпозная — рече Ка с някакво плахо упорство.

Разпозна няколко души по-късно: много добре си спомняше как единият подхвърляше разни лафчета към сцената, когато там се изявяваше Фунда Есер, а пък другият непрестанно скандираше лозунги. Ако ги натопи, помисли си той, ще е ясно, че желае да сътрудничи на полицията, тъй че по-късно, види ли Неджип, ще му е по-лесно да отрече, че го познава (все пак вината на момчетата не беше сериозна).

Не натопи обаче никого. Младеж с окървавено лице в една от килиите се примоли: „Умолявам ви, командире, не казвайте на майките ни.“

Вероятно, обзети от революционна превъзбуда, бяха налагали тези младежи не с някакви помощни средства, а единствено с юмруци и ботуши. И в последната килия Ка не откри човек, който да прилича на убиеца на директора на Педагогическия институт. Успокои се, когато и там не зърна Неджип.

Горе Ка проумя — кръглоликият мъж и онези, които му нареждаха, бяха твърдо решени да представят пред жителите на Карс като успех на революцията залавянето на убиеца на директора на Педагогическия институт и дори неговото обесване. Сега в стаята завари някакъв пенсиониран майор. Мъжът, пренебрегвайки заповедта да не се излиза на улицата, бе успял да се добере до Дирекцията по сигурността и настояваше да освободят арестувания му племенник. Помоли да не го подлагат на прекалени мъчения, понеже младият му роднина „не е разгневен на обществото“, разправи, че бедната му майка го записала в кораническия лицей само защото повярвала на лъжата, че държавата раздава безплатно вълнени палта и сака на всички учащи се; всъщност цялата фамилия подкрепяла Републиката и Ататюрк. Кръглоликият мъж прекъсна тирадата на пенсионирания майор.

— Майоре, тук никой с никого не се отнася зле — каза той, придърпвайки Ка настрана: — Убиецът и хората на Тъмносиния (Ка подразбра: той предполага, че престъпникът е от неговите хора) вероятно са сред задържаните във Ветеринарния факултет.

Ето защо Ка и мъжът с орловия нос, дето го взе от хотела, се качиха пак на същия военен камион. Изяществото на безлюдните улици, възможността най-сетне да се измъкне от Дирекцията по сигурността и удоволствието от цигарата бяха достатъчна причина Ка да се усеща щастлив по времена пътуването. Някаква частица от разума му тайно приветстваше военния преврат, тъй като страната нямаше да мине в ръцете на фундаменталистите. И за да доуспокои съвестта си, се закле да не се съюзява с военните и с полицията. В следващия миг обаче в главата му мощно и невероятно оптимистично нахлу ново стихотворение и Ка тутакси запита агента с орловия нос от МИТ:

— Дали ще може да се отбием в някоя чайна?

Повечето от срещащите се на всяка крачка чайни, обикновено претъпкани с безработни, сега бяха затворени, ала на улица „Канал“ забелязаха, че в една чайна вече подготвят чая, стараейки се да не привличат вниманието на спрелия наблизо военен камион. Вътре, освен чирака, очакващ да отмине часа за забраната, в един ъгъл се бяха настанили и трима младежи. Щом забелязаха влизащите през вратата офицер с фуражка и някакъв цивилен, те застинаха.