Орхан Памук - Името ми е червен

Сега съм мъртъв - труп на дъното на кладенеца. Издъхнах отдавна, сърцето ми спря отдавна да бие и никой, освен подлият мой убиец не знае какво ме сполетя. Колкото до него, за да е абсолютно сигурен, че ме е претрепал, мръсникът му с мръсник провери дали дишам, сетне провери и пулса ми, срита ме в слабините, завлече ме до кладенеца, вдигна ме и ме хвърли в него. Докато летеше към дъното, строшеният ми преди това с камък череп се пръсна на парчета, лице, лоб, скули - всичко бе смазано, попиляно, костите ми - натрошени, устата ми - пълна с кръв.

Изминаха четири дни, откакто трябваше да съм у дома: Тъгуват за мен - и жената, и децата. Дъщеря ми премаля от плач, все към градинската порта се взира; очите на всички са вперени в пътя, в портата.

Дали са вперени очите им в портата - и това не знам. Може пък и да са се поуспокоили вече, което е лошо! Защото когато човек е тук, изпитва усещането, че животът, който е напуснал, продължава постарому. Преди да се родя имах зад себе си безкрайно време. Нескончаемо е времето и след смъртта ми! Приживе изобщо не мислех за тези неща - живеех в светлина, пристъпвайки между двете тъмни времена.

Бях щастлив, бил съм щастлив - проумявам го сега: В придворната работилница за ръкописи на нашия Падишах рисувах най-добрите орнаменти и нямаше по-добър илюминатор [1] Миниатюрист, който украсява ръкописа със заглавки, винетки, флорални и други орнаменти, и позлатява бордюрите. - (Бел. прев.) от мене. С нещата, които майсторях и извън придворната работилница, през ръцете ми на месец минаваха към деветстотин акчета. Поради което, естествено, смъртта ми е дваж по-непоносима.

Изработвах единствено украси и орнаменти; правех украсите по полетата на страниците, оцветявах рамките, пъстрите листа, клонки, рози, цветя, птици; вълнообразните облаци в китайски [2] Под Китай тогава са подразбирали и така наречения Китайски Тюркестан, както и страните, граничещи със Северен Иран, т. е. Изтока и Далечния Изток. - (Бел. прев.) стил, вплетените едно в друго листенца, пъстрите гори с укрилите се в тях газели и още - галери, падишаси, дървета, дворци, коне, ловци... По-преди правех шарките на някоя чиния, огледало, лъжица, украсявах потона на нечия вила или конак край Босфора... През последните години обаче работех единствено върху страници, защото Падишахът ни пръскаше луди пари за изработването на илюстрирани книги.

И въпреки че срещнах смъртта, пак не бих казал, че парите в живота нямат голямо значение. И когато е в небитието, човек пак признава значението на парите.

Дори и в моето състояние знам какво ще си кажете за чудото, че чувате гласа ми: Я стига си дрънкал за печалбите приживе. Разкажи ни какво виждаш там. Какво е след смъртта, къде е духът ти, за Рая и Ада разкажи, там какво виждаш? Що е смърт, гори ли духът ти? Прави сте. Докато още е жив, човек е прелюбопитен да знае какво се случва в отвъдното. Разправяха ми историята на един, дето се щурал между труповете по окървавените бойни полета, воден единствено от тоя си интерес... Сред агонизиращите ранени войници той се надявал да попадне на някой оживял след смъртта, та той да му разкрие тайните на отвъдния свят, ала воините на Тимур, взимайки го за враг, с един замах на сабята го съсекли на две и онзи оттогава решил, че в отвъдното човек е разполовен.

Няма такова нещо. Бих казал дори, че разполовените приживе тук сливат духа си в едно. Слава на Аллах, този свят, противно на твърденията на безбожниците, еретиците и хулителите, отдали се на дявола, съществува. Само че как от отвъдното да ви пратя доказателства за това? Умрях, но - сами виждате - не изчезнах. Принуден съм да призная обаче - не попаднах на споменатите в Свещения Коран реки, сребърни райски дворци, дървета с узрели плодове и едри листа, красиви девици. Спомням си сега как се разведрявах, докато пресъздавах населяващите Рая и споменатите в сура Събитието хурии с големи очи. Не се и натъкнах на четирите реки от мляко, вино, прясна вода и мед, които описва и възхвалява не толкова Свещения Коран, колкото изключителното въображение на Ибн Араби [3] Ибн Араби (1165-1240) - мюсюлмански философ мистик, проповядвал, че мюсюлманинът може да се моли и в църква, и в синагога, без да отдава особено значение на религиозната форма. Затова е обвинен в еретизъм. - (Бел. прев.) . И понеже не ми се ще да обезверявам людете, дето най-праведно си живеят с копнежа за оня свят, веднага ще отбележа, че споделеното дотук се дължи единствено на особеното ми състояние: Всеки вярващ, пък бил той и с най-повърхностните познания за живота след смъртта, когато е в моето състояние, е достатъчно угрижен, за да му е до райските реки.