• Пожаловаться

Орхан Памук: Името ми е червен

Здесь есть возможность читать онлайн «Орхан Памук: Името ми е червен» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. год выпуска: 2004, ISBN: 954-9745-72-4, издательство: Еднорог, категория: Современная проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Орхан Памук Името ми е червен

Името ми е червен: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Името ми е червен»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

empty-line 1 empty-line 5

Орхан Памук: другие книги автора


Кто написал Името ми е червен? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Името ми е червен — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Името ми е червен», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Въпросният Хусрет ходжа направо побеснявал, от устата му хвърчали слюнки: Хей, мюсюлмани, да се пие кафе е непозволено. Нашият Пророк не го е пиел, защото е знаел, че кафето - това изкушение на дявола - притъпява ума, разваля стомаха, уврежда кръста и предизвиква безплодие. Освен това днес в кафенетата плътно седят един до друг и развратничат любителите на насладата и богаташите, пристрастени към удоволствията - кафенетата трябва да се затворят дори преди текетата. Откъде у бедняците пари за кафе? Обаче на - влизат в кафенетата, правят си кефа с кафето и така се побъркват, че почват да чуват как им говори кучето, пък то е едно нищо и никакво куче, твърдял въпросният Хусрет, което обругава и мен и нашата вяра.

С ваше позволение нека отвърна на последните думи на споменатия ваиз ефенди. Всеизвестно е, че шайката хаджия-ходжа-ваиз-имам недолюбва нас, кучетата. Причината според мен е проста - Пророк Мохамед си отрязва края на дрехата, за да не събуди заспалата върху нея котка. Една деликатност, проявена към котката, която само доказва, че към нас такава не се проявява, и днес и най-тъпият и неблагодарен Адемов[20] син знае: Заради вечната ни война с тая твар, Ресулуллах[21] изпитва неприязън към кучетата. И в резултат на неверното, злонамерено тълкувание нас не ни пускат в джамиите, за да не омърсяваме абдеста[22] и прислужниците от памтивек ни налагат в джамийските дворове с дръжките на метлите.

Да ви припомня сура Пещерата - една от най-прекрасните в Свещения Коран. Не защото в това добро кафене присъстват такива, които не следват Мохамед, а за да освежа паметта им: Сурата разказва за седем младежи, на които им додеяло да живеят сред идолопоклонници. Те се приютили в една пещера и заспали. Аллах запечатал ушите им и ги приспал точно за триста и девет години. Когато след време един от седмината се събудил и се върнал сред хората, осъзнал, че сънят им е траял много години, тъй като никой вече не ползвал парите, които той притежавал; всички се чудели и се маели. Без да ви отегчавам, ще припомня осемнайсети айят[23] от сурата, разказваща за връзката на Аллах с човешкия син, за чудесата Му, за преходността на времето, за сладостта на дълбокия сън - в айята се споменава, че пред входа на влажната пещера със заспалите седмина младежи лежало едно куче. Естествена е гордостта на всеки, упоменат в Свещения Коран. Понеже съм куче, аз се гордея с тази сура и дано Аллах влее разум в главите на ерзурумците, които наричат вразите си скитащи псета.

Какво тогава е действителното основание за неприязънта към кучетата? Защо твърдите, че кучето е нечисто, защо ако влезе в дома ви, измивате всяко кътче от горе до долу, измивате го с чиста вода до три пъти[24]? Защо смятате, че абдестът е развален, щом се допрете до нас, защо ако влажната кучешка козина докосне кафтана ви, тичате през глава като малоумни и нервозни жени, за да бъде изпран седем пъти? Твърдите, че куче е облизало тенджерата - и това облизване може да бъде изчистено или като се хвърли тенджерата, или като се калайдиса. Само калайджии или котки могат да измислят подобна лъжа.

Когато хората изоставиха селото, полето, номадството и се установиха в града, на село останаха само овчарските кучета - та оттогава, моля ви се, ние, кучетата, сме нечисти. Преди исляма един от дванайсетте месеца се е наричал куче. Сега кучето означава злощастие. Не би ми стигнала цялата вечер, за да споделя с вас мъките си, пък и не ми се ще да ви измъчвам повече, приятели мои, които търсите тук утеха -гневът ми всъщност е насочен към въпросния ваиз ефенди, който обругава нашите кафенета.

Как бихте реагирали, ако ви кажа, че бащата на Хусрет от Ерзурум е неизвестен? И за мен са говорели - че що за куче си ти, твоят майстор, медахът, разказва историята на окачената в кафенето рисунка, а ти вместо да го пазиш, чиба оттук, злословиш срещу ваиз ефенди. Да ме прости Аллах, не злословя. Безмерно обичам нашите кафенета: Знаете ли, не ми е чоглаво за това, че съм нарисувано върху толкова евтина хартия, нито затова, че съм куче, чоглаво ми е само, че не мога като човек да пийна кафе с вас. Ние си умираме по кафето и по нашите кафенета... Но какво прави той... Виж ти, моят майстор ми поднася кафе от джезвето. Не казвайте: Може ли рисунка да пие кафе? Гледайте, гледайте - куче лочи кафе.

Ох, ох, дойде ми много добре, стопли ми душата, изостри ми погледа, избистри ми ума и ето какво се досетих. Знаете ли какво освен топовете китайска коприна и китайски керамични съдове на сини цветя е изпратил венецианският дож в дар на Нурхаят султан, щерка на Негово Величество Падишаха ни? Игриво франкско[25] куче с козина като свила - по-мека и от самур. Толкова фино било това куче, че дори и одеждата му била от карминена свила. Един наш приятел го беше онодил, та от него го знам: Това куче си оставало облечено и когато се съешавало. Всъщност в онази франкска страна всички кучета били с дрехи. Разправят, някаква си дама, най-знатната от знатните, като зърнала голо куче или пък, знам ли, като зърнала оная му работа, викнала: „Ай, голо куче!“ и изгубила свяст.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Името ми е червен»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Името ми е червен» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Името ми е червен»

Обсуждение, отзывы о книге «Името ми е червен» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.