Орхан Памук - Името ми е червен

Въпросният Хусрет ходжа направо побеснявал, от устата му хвърчали слюнки: Хей, мюсюлмани, да се пие кафе е непозволено. Нашият Пророк не го е пиел, защото е знаел, че кафето - това изкушение на дявола - притъпява ума, разваля стомаха, уврежда кръста и предизвиква безплодие. Освен това днес в кафенетата плътно седят един до друг и развратничат любителите на насладата и богаташите, пристрастени към удоволствията - кафенетата трябва да се затворят дори преди текетата. Откъде у бедняците пари за кафе? Обаче на - влизат в кафенетата, правят си кефа с кафето и така се побъркват, че почват да чуват как им говори кучето, пък то е едно нищо и никакво куче, твърдял въпросният Хусрет, което обругава и мен и нашата вяра.

С ваше позволение нека отвърна на последните думи на споменатия ваиз ефенди. Всеизвестно е, че шайката хаджия-ходжа-ваиз-имам недолюбва нас, кучетата. Причината според мен е проста - Пророк Мохамед си отрязва края на дрехата, за да не събуди заспалата върху нея котка. Една деликатност, проявена към котката, която само доказва, че към нас такава не се проявява, и днес и най-тъпият и неблагодарен Адемов [20] Адем - Библейският Адам. - (Бел. прев.) син знае: Заради вечната ни война с тая твар, Ресулуллах [21] Посланик на Господа - една от титлите на Пророка. - (Бел. прев.) изпитва неприязън към кучетата. И в резултат на неверното, злонамерено тълкувание нас не ни пускат в джамиите, за да не омърсяваме абдеста [22] Предмолитвено измиване на ръцете и краката. - (Бел. прев.) и прислужниците от памтивек ни налагат в джамийските дворове с дръжките на метлите.

Да ви припомня сура Пещерата - една от най-прекрасните в Свещения Коран. Не защото в това добро кафене присъстват такива, които не следват Мохамед, а за да освежа паметта им: Сурата разказва за седем младежи, на които им додеяло да живеят сред идолопоклонници. Те се приютили в една пещера и заспали. Аллах запечатал ушите им и ги приспал точно за триста и девет години. Когато след време един от седмината се събудил и се върнал сред хората, осъзнал, че сънят им е траял много години, тъй като никой вече не ползвал парите, които той притежавал; всички се чудели и се маели. Без да ви отегчавам, ще припомня осемнайсети айят [23] Айятите са знаменията в Свещения Коран, съдържащи се в сурите. - (Бел. прев.) от сурата, разказваща за връзката на Аллах с човешкия син, за чудесата Му, за преходността на времето, за сладостта на дълбокия сън - в айята се споменава, че пред входа на влажната пещера със заспалите седмина младежи лежало едно куче. Естествена е гордостта на всеки, упоменат в Свещения Коран. Понеже съм куче, аз се гордея с тази сура и дано Аллах влее разум в главите на ерзурумците, които наричат вразите си скитащи псета.

Какво тогава е действителното основание за неприязънта към кучетата? Защо твърдите, че кучето е нечисто, защо ако влезе в дома ви, измивате всяко кътче от горе до долу, измивате го с чиста вода до три пъти [24] По три пъти се измива всеки предмет, за който се смята, че е осквернен от религиозна гледна точка. - (Бел. прев.) ? Защо смятате, че абдестът е развален, щом се допрете до нас, защо ако влажната кучешка козина докосне кафтана ви, тичате през глава като малоумни и нервозни жени, за да бъде изпран седем пъти? Твърдите, че куче е облизало тенджерата - и това облизване може да бъде изчистено или като се хвърли тенджерата, или като се калайдиса. Само калайджии или котки могат да измислят подобна лъжа.

Когато хората изоставиха селото, полето, номадството и се установиха в града, на село останаха само овчарските кучета - та оттогава, моля ви се, ние, кучетата, сме нечисти. Преди исляма един от дванайсетте месеца се е наричал куче. Сега кучето означава злощастие. Не би ми стигнала цялата вечер, за да споделя с вас мъките си, пък и не ми се ще да ви измъчвам повече, приятели мои, които търсите тук утеха -гневът ми всъщност е насочен към въпросния ваиз ефенди, който обругава нашите кафенета.

Как бихте реагирали, ако ви кажа, че бащата на Хусрет от Ерзурум е неизвестен? И за мен са говорели - че що за куче си ти, твоят майстор, медахът, разказва историята на окачената в кафенето рисунка, а ти вместо да го пазиш, чиба оттук, злословиш срещу ваиз ефенди. Да ме прости Аллах, не злословя. Безмерно обичам нашите кафенета: Знаете ли, не ми е чоглаво за това, че съм нарисувано върху толкова евтина хартия, нито затова, че съм куче, чоглаво ми е само, че не мога като човек да пийна кафе с вас. Ние си умираме по кафето и по нашите кафенета... Но какво прави той... Виж ти, моят майстор ми поднася кафе от джезвето. Не казвайте: Може ли рисунка да пие кафе? Гледайте, гледайте - куче лочи кафе.